О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 24.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1465 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. П. , представлявана от и.д. кмет на общината П. К. А. , чрез главен юрисконсулт З. Х. , против въззивното решение № 91 от 15 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 116 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 1* без дата от 2008 г., постановено по гр.д. № 473 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото договорът от 22 октомври 2007 г. е нищожен поради противоречие със закона – промяната на страните от страна на кмета в разрез с определените с решението на общинския съвет, води до липса на съгласие за сключване на договор за замяна; решението на общинския съвет следва да бъде изпълнено от кмета с всички негови задължителни елементи, включително страните по сделката. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че по съществените елементи на сделката е налице основание за допускане до касационен контрол по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК и се сочи решение на ВКС по търговско дело; освен това съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представя се решение № 1* по т.д. № 354 по описа на търговската колегия на ВКС за 2005 г.
Ответникът В. И. Б. , в качеството му на Е. “В”, чрез процесуалния му представител адв. Х, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на решението до касационен контрол и за неговата правилност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че е налице валидно волеизявление на общинския съвет за извършване на замяна на процесните имоти, а обстоятелството, че договорът за замяна е сключен със собственика на имота към момента на сключването на договора, не опорочава волеизявлението, защото волята на юридическото лице е да се замени имот – частна общинска собственост с конкретно изброени имоти, е формирана съобразно изискванията на ЗОбС и ЗМСМА, а договорът за замяна не се сключва с оглед личността; няма липса на воля, респективно – липса на съгласие, защото е изпълнена волята да се придобият в собственост на общината точно определени имоти; договорът не е нищожен и поради противоречие със закона – чл. 40 от ЗОбС.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът сочи като основание за допускане до касационен контрол това по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, но не сочи как поставеният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС. Представеното решение на състав на търговската колегия на ВКС води до извода, че касаторът всъщност твърди наличието на основанието по т. 2 от посочения текст – противоречиво разрешаване на поставения въпрос от съдилищата. В представеното съдебно решение е прието, че, за да е валидно, решението на съвета на директорите на търговеца – юридическо лице за продажба на недвижим имот, трябва да съдържа всички съществени елементи на договора за продажба, между които се включва и купувачът. В разглеждания случай решението на собственика на частния общински имот е да го замени с конкретно определени други имоти, собственост на граждани, поради което замяната като договор, който не е сключен с оглед личността, не е извършена при липса на съгласие от страна на продавача за сключването й.
По второто поддържано основание за допускане до касационен контрол – това по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, касаторът не е формулирал какъвто и да е въпрос. Липсата на поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос не дава възможност на съда да прецени доколко произнасянето в касационна процедура би довело до точното прилагане на закона и до развитието на правото. Касационният съд в настоящото производство не е властен да формулира сам въпроси, които евентуално биха били от значение за крайния изход на спора, защото по този начин би се нарушило диспозитивното начало в гражданския процес и би се получил дисбаланс в правата на страните на защита на интересите им.
Ответната страна не прави искане за заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 91 от 15 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 116 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: