О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
София, 13.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1508 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Т. Н. от с. Г., обл. Бургас, чрез процесуалния му представител адв. Р, против въззивното решение № І* от 2 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 178 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г., с което е отменено решение № 1* от 23 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Б. за 2008 г. и вместо него искът на касатора за заплащане на сумата от 2940 лева, представляваща неплатен остатък от дължимо обезщетение по чл. 252 ал. 1 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21 май 2008 г., е отхвърлен.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, защото съдът не е съобразил, че чл. 11 от Закона за пощенските услуги и § 21 ПЗР ЗМВР разпореждат правилата за държавните служители в МВР да се прилагат и за длъжността служител в специалната куриерска служба, поради което касаторът има право на пълен размер на обезщетението по чл. 253 ЗМВР, защото и предходният му такъв е приравнен на стаж като държавен служител в МВР. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че решението по делото е от значение за точното прилагане на закона, тъй като съдът е тълкувал същия крайно стеснително; сочи се правното тълкуване на касатора на текстовете на чл. 253 ал. 1 и чл. 252 ЗМВР, чл. 11 от Закона за пощенските услуги и § 21 ПЗР ЗМВР.
Ответникът М. на в. р. , чрез юрисконсулт К. И. , в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква, че за държавните служители по чл. 11 ЗПУ може да се прилагат правните разпоредби на ЗМВР, но същите, след като не са включени в разпоредбата на чл. 253 ЗМВР изрично, не се считат за служители на МВР, което се подкрепя и от изричното изброяване на чл. 69 ал. 2 КСО.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че за определяне на размера на обезщетението по чл. 252 ЗМВР са налице специални разпоредби – чл. 253 ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗМВР, които изключват приравнения трудов стаж, който се зачита при определяне на еднократното обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от МВР поради пенсиониране, но само в случай, че са прослужили последните 13 години и четири месеца на длъжности по ал. 1 на чл. 253; касаторът е прослужил на такава длъжност по-малко от посочения срок, поради което приравненият трудов стаж по § 21 ПЗР ЗМВР не може да се зачете при определяне на размера на еднократното обезщетение по чл. 252 ЗМВР.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглежданата касационна жалба касаторът изобщо не е поставил правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии. Съображенията на касатора по тълкуването на посочените правни норми не може да се приеме за поставяне на правен въпрос, който да ангажира отговора на ВКС. Решаващият извод на въззивния съд е свързан с изискването на чл. 253 ал. 2 ЗМВР относно срока, който държавният служител следва да е прослужил на длъжностите по ал. 1 с оглед определяне на еднократното обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение при пенсионира, за да може приравненият трудов стаж да се зачете. Въпрос във връзка с това тълкуване на въззивния съд не е поставен от касатора, а касационният съд не може да се произнася по въпроси, които не са поставени. Затова касационното разглеждане не следва да се допусне.
Ответникът не претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № І* от 2 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 178 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: