О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1460
София, 27.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1030 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. Й. М. от с. Ж., обл. Кюстендил, чрез процесуалния му представител адв. Д, против въззивното решение без номер от 19 март 2009 г., постановено по в.гр.д. № 51 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2009 г., с което е оставено в сила решение без номер от 10 юли 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. К. за 2006 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът не е взел предвид задължителните указания на касационния съд по съобразяване доказаността на нарушението и неговата тежест; не е установено по делото авторството на деянието, тъй като касаторът е бил в други райони през посочения период; липсва обосновка защо само за разрешаването на просека в отклонение от технологичния план следва да се понесе най-тежкото дисциплинарно наказание при липса на предходни такива, а и не са установени непоправими вреди. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че е налице основание за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по материалноправния въпрос процесното нарушение обуславя ли налагането на най-тежкото наказание при спазване на критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ, след като нарушението не е сред изрично изброените в нормата на чл. 190 ал. 1 т. 1-6 от КТ и по процесуалноправния въпрос спазени ли са указанията на отменително решение на касационния съд, обективно сочещи отмяна на първоинстанционния акт и уважаване на исковете.
Ответникът Д. л. с. Н., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че уволнението, извършено по първите три точки от атакуваната заповед, е незаконно; по последното дисциплинарно нарушение, а именно – разрешил през м. август 2006 г. сеч на дървета и направа на три горски просеки в държавна гора в нарушение на технологичния план за добив на дървесина, който не предвижда направата на тези просеки, без да изготви и предложи утвърждаването на нов, съдът приел, че то е тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ във връзка с чл. 187 т. 3 от КТ, а негово задължение е било да предложи нов план; касаторът е признал, че е разрешил извършването на сечта; нарушението е тежко умишлено нарушение на трудовата дисциплина и за него следва да се наложи дисциплинарно уволнение. В касационно производство апелативният съд в гр. С. с решение № 349 от 12 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 40 по описа на същия съд за 2008 г. отменил предходно решение на окръжния съд в гр. К. по исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1-3 от КТ на касатора, като указал на въззивния съд при новото разглеждане на спора да съобрази всички събрани доказателства и доводите на ищеца, като се изложат мотиви по действително вменените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Първият поставен въпрос не обуславя допускане до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. В решението си съдът е приел, че осъщественото от касатора нарушение на трудовата дисциплина е такова по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина, за които се налага най-тежката дисциплинарна санкция. Законодателят е предвидил, че освен изрично изброените тежки нарушения на трудовата дисциплина, посочени в т. 1 до 6 на ал. 1 на чл. 190 от КТ, многообразието на трудовите правоотношения създава предпоставки и за неограничен кръг други, освен описаните, нарушения, които за всеки отделен случай биха могли да бъдат включени в категорията тежки нарушения, обуславящи прекратяване на трудовото правоотношение по посочения ред. Дали нарушението, извършено от касатора, попада в кръга на тези нарушения, зависи винаги от конкретната преценка на относимите доказателства по спора, поради което принципен отговор на поставения въпрос е невъзможен, а оттук следва още, че касационният контрол не следва да се допусне.
Неоснователно е искането за допускане до касационен контрол и по поставения процесуалноправен въпрос. Невярно е заключението на касатора, че в отменителното решение на касационния съд на въззивния съд е указано, че следва да отмени първоинстанционния акт и да уважи исковете. Подобни указания в предходното касационно производство липсват. Действащият в качеството на касационна инстанция съд е констатирал нарушение на съдопроизводството и необоснованост на съдебния акт, поради което е отменил първото въззивно решение. Затова следва да се приеме, че разрешаването на спора не може да бъде сторено по искането на касатора на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Ответникът Д. л. с. Н. не претендира разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и не представя доказателства за сторени такива, поради което разноски не се присъждат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 19 март 2009 г., постановено по в.гр.д. № 51 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: