О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1557
София, 13.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 643 по описа на трето гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния й представител юрк. Боряна Ж. , против въззивното решение без номер от 22 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 811 по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е отменено решение без номер от 2 март 2006 г., постановено по гр.д. № 9* по описа на районния съд в гр. С. за 2005 г. в частта му, с която искът по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ е отхвърлен за разликата над 945,12 лева до 2805 лева и за периода от 15 декември 2005 г. до 12 април 2006 г. и вместо него касаторът е осъден да заплати на ищеца П. Й. К. от гр. К. сумата от 1859,88 лева обезщетение за оставането му без работа за посочения период, а в останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, защото съдът неоснователно счел, че нарушението “необезпечаване личното подписване на изготвените от проверката документи”, е наложено след двумесечния срок по чл. 194 ал. 1 от КТ, защото териториалният данъчен директор на ТДД гр. П. не е работодател, а административен ръководител; ищецът е имал задължение да провери отчетността на склада, както и правоотношенията между наетите лица и проверяваната фирма, както и предварително да се информира за обхвата на проверката; за проверката от данъчните органи е изключително важно да се установи кой и в какво качество присъства, извършва съответните действия и подписва, както е необходимо и данъчнозадълженото лице лично да подпише изготвения ПИП пред данъчния орган; използването на мобилен телефон на данъчнозадълженото заинтересовано лице от страна на проверяващия орган е несъвместимо с етичните правила на данъчната администрация. В молба, имаща характер на изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че е налице основание за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като за развитие на правото би допринесло произнасянето на съда по отклонението от константната практика във връзка с действията на съда по събирането на доказателствата, респективно начините за установяването на факти от значение за делото, необсъждането на всички факти и обстоятелства по делото и други съществени пропуски, в това число едностранно обсъждане на доводите, подробно описани в касационната жалба, което води до необоснованост на решението.
Ответникът П. Й. К. от гр. К., чрез процесуалните си представители адв. М, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на атакуваното решение до касационен контрол, както и за неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че за нарушението необезпечаване на личното подписване на изготвените от проверката документи наказанието било наложено след двумесечния срок по чл. 194 ал. 1 от КТ, защото фактическите констатации по него се съдържат в доклад от 3 февруари 2005 г. до териториалния данъчен директор; не е установено, че на ищеца е било възлажено да установява правоотношенията на работниците в склада и да констатира отчетността в склада; говоренето от мобилен телефон на проверяваното лице е несъвместимо с етичните правила за работа на данъчния инспектор, но нарушението не е толкова тежко, че да налага дисциплинарно уволнение; не е установено проверяващите да са имали задача да установят представителни пълномощия на лицето, представило се за пълномощник, както и самоличността и правоотношенията на работниците, намиращи се в склада в момента на проверката.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Според правилата на действащия съдопроизводствен ред, предпоставка за допускане на атакуваното решение до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд съобразно критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Извличането на значимия в посочения смисъл въпрос от текста на касационната жалба или изложението към нея, или евентуално от съпоставката на оплакванията на касатора с представената съдебна практика, е недопустимо, тъй като касаторът е длъжен да съобрази всички изисквания на закона предвид производството по допускане на въззивното решение до касационен контрол, а извличането на подобен въпрос би нарушило основния принцип за диспозитивност на гражданския процес и би поставило страните в неравностойно положение. Следва още да се посочи, че недоволството на касатора от изводите и констатациите на съда, не е основание за допускане до касационен контрол.
Формулировката, дадена от касатора в допълнителната молба, не успява да посрещне посоченото изискване за поставяне на въпрос, който да следва да бъде съобразяван с критериите на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Изложени са общи съображения за отклонения в решението от константна съдебна практика, но не е посочен конкретният проблем, по който подобно отклонение се осъществява, нито каква е константната практика, която обосновава необходимостта от допускането на касационния контрол. Друга част от формулировката явно представлява касационно оплакване по смисъла на чл. 281 т. 3 от ГПК, а именно – необсъждането на всички факти и обстоятелства по делото и едностранно обсъждане на доводите. Тези оплаквания не обосновават допускане до касационен контрол, а биха могли да бъдат разгледани едва в същинското касационно производство в случай, че касационният контрол се допусне. Извън посоченото следва да се отбележи, че касаторът сочи като основание за допускане до касационен контрол това по чл. 280 ал. 1 т. 3, като същевременно се позовава на разрешаване на проблеми в нарушение на константна съдебна практика, обосноваващо основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Разрешаването на проблем, който ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото се допуска в случаите, когато липсва съдебна практика по него или е установена неправилна съдебна практика, която трябва да бъде преодоляна или изменена, или е необходимо осъвременяване на съдебната практика. Въпреки изричното цифрово обозначение на основанието, на което касаторът се позовава, всъщност неговото твърдение е за наличие на друго основание за допускане до касационен контрол, но, както беше обяснено, и по основанието на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК не са налице основанията за допускане до касационен контрол.
Ответникът П. Й. К. не претендира разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и не представя доказателства за сторени такива, поради което разноски не се присъждат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 22 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 811 по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: