О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
София, 09.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1390 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “Н” А. , със седалище и адрес на управление в гр. Б., представлявано от изпълнителния директор Н, чрез процесуалния му представител адв. В, против въззивното решение № І* от 20 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 361 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 180 от 26 март 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. Б. за 2007 г. в обжалваната му част, с която е признато за незаконно уволнението на Ж. Е. С. от гр. Б. и той е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
В жалбата се сочи, че решението в атакуваната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон,, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото съдът не е взел предвид факта, че двете длъжности, съкращавани по щатното разписание, не са със сходни трудови функции, като едната изисква по-голяма квалификация от заеманата от ищеца, поради което не е било налично задължение за работодателя да извърши подбор; касаторът не е бил известен, че е учредена синдикална секция в дружеството и че уволненият работник е неин председател, за да се иска предварително съгласие по чл. 333 КТ; има съмнения, че учредяването на секцията е извършено след уволнението на работника; не са обсъдени доказателствата по делото. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК във връзка със задължението на работодателя да извърши подбор при осъществяване на съкращението в щата. Представят се четири решения на ВС и едно на ВКС.
Ответникът Ж. Е. С. от гр. Б., чрез процесуалния си представител адв. С, в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква, че въпреки наличието на основанието по чл. 333 КТ въззивният съд е разгледал и правото на подбор, като посоченият от касатора въпрос е всъщност касационно оплакване и посочената практика няма отношение към случая. Сочат се и доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че освен съкратената длъжност при работодателя съществува и друга сходна длъжност, която касае изпълнение на еднородни трудови функции, като в този случай правото на подбор става част от правото на уволнение – то не може да се осъществи, без да се извърши подбор, а доказателства за извършен такъв не се представят; едва след извършването на подбора работодателят може да осъществи задължението си по чл. 333 КТ да изиска необходимите разрешения; синдикалната секция е редовно учредена и регистрирана към синдикалния регионален съюз преди уволнението; работодателят не е взел предварително съгласие на синдикалната организация за уволнението на работника.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – поради противоречиво разрешаване на поставения материалноправен въпрос от съдилищата. Представени са пет съдебни решения – № 2* по гр.д. № 322 от 2001 г. на ІІІ ГО, № 1* по гр.д. 910 от 1994 г. на ІІІ ГО, № 158 по гр.д. № 1* от 1994 г.. на ІІІ ГО, № 810 по гр.д. № 1* от 1992 г. на ІІІ ГО и № 251 по гр.д. № 1* от 1993 г. на ІІІ ГО. Посочената съдебна практика поддържа, както впрочем трайно се поддържа от съдилищата, че подборът при уволнение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ – поради съкращение в щата, не е задължителен, когато се премахва единствената щатна бройка за съответната длъжност, но подборът е задължителен, когато се засяга една от няколко щатни бройки за една и съща или сходна длъжност. Атакуваното решение е постановено именно в съответствие с посочената съдебна практика и поставеният материалноправен въпрос не е разрешен противоречиво. Въззивният съд е приел, че освен длъжността, заемана от работника, при работодателя има и друга, сходна длъжност, поради което подборът е бил задължителен при осъществяването на съкращения в щата. Ако касаторът всъщност е искал да ангажира разрешаването от страна на ВКС на въпрос във връзка с изводите на съда за наличието на такава друга длъжност, то е следвало да формулира правен въпрос в подобен смисъл.
Ответникът Ж. С. претендира заплащане на разноски, които са в размер на 350 лева за изготвяне на отговора на касационната жалба и му се дължат на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № І* от 20 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 361 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г.
ОСЪЖДА “Н” А. , със седалище и адрес на управление в гр. Б., производствена площадка на “Л” А. , да заплати на Ж. Е. С. със съдебен адрес адвокатска кантора адв. С, гр. Б., ул. “. № 24, ет. 3, сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: