О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1461
София, 27.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1070 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Д. А. от с. Е., обл. Шумен, чрез процесуалния й представител адв. Г, против въззивното решение без номер от 14 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 60 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 342 от 5 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 132 по описа на районния съд в гр. Н. пазар за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, защото съдът не е взел предвид, че според каузална практика на ВКС узнаването на съдебното решение по смисъла на чл. 345 ал. 1 от КТ освен с надлежно уведомление, може да стане и по друг начин, което е така за работодателя от узнаването от негова страна за изпълнителни действия за изплащане на присъдено обезщетение; неправилно е оценен отказът на ответника да се яви лично в съдебно заседание и да даде отговор на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК; неправилно съдът преценил връзката между несвоевременното издаване на заповедта и пречката пред касаторката да й бъде отпусната пенсия, защото за пенсионния орган не е налице законово основание за отпускане на пенсия преди прекратяване на трудовото правоотношение; заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена след шестмесечния срок по смисъла на чл. 94 от КСО, поради което за касаторката са възникнали пропуснати ползи. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че е налице основание за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос (макар и не дословно формулиран от касаторката) от кой момент започва да тече срокът по чл. 345 ал. 1 от КТ – единствено от получаване на съобщение за влязло в сила решение за възстановяване на работа или от момента, за който са налични доказателства, че решението е известно на страната, като се цитират две решения на ВКС; на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК по материалноправния въпрос (отново не дословно формулиран) несвоевременното издаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение в причинно следствена връзка ли е с невъзможността на касаторката да реализира правото си на пенсия за прослужено време и възраст, като се цитират решения на ВАС; на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по материалноправния въпрос заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва ли да се причисли към документите по чл. 226 ал. 1 от КТ, като районният и окръжният съд са достигнали до различни изводи; на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос (отново не дословно формулиран) неиздаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение довело ли е до пропуснати ползи от страна на касаторката във връзка с невъзможността й да получи пенсия до 31 януари 2007 г. и следва ли отговорността на работодателя да се ангажира по чл. 226 ал. 1 от КТ.
Ответникът “Р” А. , със седалище и адрес на управление в гр. К., чрез процесуалния си представител адв. В, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на атакуваното решение до касационен контрол, както и за неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че не са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 226 ал. 1 от КТ; заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е от кръга на посочените в чл. 226 ал. 1 от КТ; на ищцата не е изпращано съобщение за влизането в сила на решението по искове с правно основание по чл. 344 ал. 1 т. 1-3 от КТ; двуседмичният срок за заемане на длъжността от касаторката не е започнал да тече от 11 октомври 2006 г., защото не е спазен специалният ред за уведомяване на работника по чл. 345 ал. 1 от КТ, а той не може да се дерогира от други правила за узнаване на съобщението, като призовката за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител на посочената дата не може да се счете за такова уведомяване; липсват категорични данни, че касаторката е уведомила работодателя за възстановяването си на работа; не е доказано наличието на причинна връзка между твърдяното несвоевременно издаване на заповедта и имуществени вреди за касаторката, защото не е доказано намерението на касаторката да реализира правото си на пенсия за процесния период, а заявлението й е подадено два месеца след издаването на заповедта.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
По първият поставен въпрос не е налице разрешение, което да е в противоречие със задължителна съдебна практика. От посочените от касаторката съдебни решения е видно, че всъщност се касае за основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като те са решения на състави на ВКС и не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт. Поставеният материалноправен въпрос не е разрешен и противоречиво от съдилищата по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Законът в чл. 345 ал. 1 от КТ определя начина за уведомяване на работника с оглед осъществяването на правата му по съдебно решение в негова полза. Това разбиране е последователно спазвано от ВКС. Цитираното от касаторката съдебно решение № 545 от 7 юни 2001 г. по гр.д. № 1* по описа на ІІІ ГО на ВКС за 2000 г. възприема същото разрешение и не дава различно тълкуване на правилото на закона. Заявеното в него, че “…без да е връчено … съобщение или да са налице доказателства, че решението е известно на страната…” е поставено от състава на ВКС в контекста на осъществяването на правата на работника при сбъдване на законовите условия да заеме предишната си работа като следствие от съдебния акт той да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и, съответно, предопределя какви са последиците за работника, ако неглижира този срок. Ето защо невярно е твърдението, че в посочената съдебна практика противоречиво се разрешава въпросът от кой момент започва да тече срокът по чл. 345 ал. 1 от КТ.
Вторият поставен материалноправен въпрос е принципно значим, но посочената от касаторката съдебна практика не обуславя допускане на касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Касаторката подкрепя искането си със съдебна практика по административни спорове. Тази практика не може да послужи за целите на гражданския процес, защото с нея са разрешени друг тип правоотношения. Касаторката не представя съдебна практика по граждански дела, а за настоящия състав на ВКС не е известна такава, поради което по този въпрос касационен контрол не се допуска.
Третият поставен въпрос не е основополагащ за изхода на конкретния спор. Самата касаторка посочва, че има разлика в изводите по него между първата и втората съдебна инстанция, но като краен резултат и двете съдилища са приели, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва ли да се причисли към документите, по отношение на които чл. 226 ал. 1 от КТ простира своето действие. Атакуваното решение би било допустимо до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 2, а не т. 3 от ГПК, по поставения материалноправен въпрос в случай, че въззивният съд бе приел противно разрешение, но в случая тази хипотеза не е налице.
На последно място, по последния поставен материалноправен въпрос отново не следва да се допусне касационен контрол. Както се изясни, и тук основанието е това по чл. 280 ал.1 т. 2 от ГПК, а не това по т. 1, тъй като касаторката се обосновава с решение на състав на ВКС. Цитираното от нея съдебно решение обаче по никакъв начин не разрешава поставения въпрос по различен начин, тъй като то общо обяснява смисъла на чл. 226 ал. 1 от КТ, а оплакването на касаторката е всъщност такова по съществото на спора и касае конкретните оценки за осъществените правно относими факти. В производството по допускане до касационен контрол съдът не може да вземе предвид подобен род оплаквания, поради което по въпроса, както е формулиран от касаторката, липсва основание да се допусне касационен контрол.
Ответникът “Р” А. , със седалище и адрес на управление в гр. К., не претендира разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и не представя доказателства за сторени такива, поради което разноски не се присъждат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 14 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 60 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: