О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1528
София, 06.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 86 по описа на трето гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “О” А. – клон Х. , представлявано от юрисконсулт А. М. , против въззивното решение № 299 от 1 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 341 по описа на окръжния съд в гр. Х. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 92 от 26 септември 2003 г., постановено по гр.д. № 186 по описа на районния съд в гр. Х. за 2002 г. в частта му, с която искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ е уважен и в частта му, с която е отменено частично решението относно иск с правно основание по чл. 244 ал. 1 т. 3 от КТ и искът е уважен за сумата от 1015,51 лева.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, защото изводите относно съответствието между тежестта на извършеното нарушение и тежестта на наложеното наказание са необосновани и не е извършен задълбочен анализ на възложените на ищеца трудови функции, отговорността на работата му, характера на нарушенията и последиците от него; изводите по т. 2 от заповедта са неверни; тежестта на нарушението следва да се преценява с оглед евентуалните последици; липсата на доказателства за регистрация на ищеца в бюрото по труда доказва, че той не е имал желание да работи, поради което не е налице причинна връзка между уволнението и оставането без работа. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно тежестта на извършените нарушения по смисъла на чл. 189 от КТ, като в три решения ВКС е достигнал до други изводи, както и по въпроса за прилагането на текста на чл. 225 от КТ с оглед законовото изискване за наличие на причинна връзка между оставането без работа и уволнението, който е разрешен от съда в противоречие с ТР № 3 от 1996 г. на ОСГК.
Ответникът Н. М. П. от гр. Х., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на решението до касационен контрол и за неговата правилност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С решението си в атакуваната му част въззивният съд приел, че се установява единствено описаното в т. 1 от заповедта нарушение, но то не е довело до накърняване на интересите на работодателя и не представлява тежко нарушение по смисъла на чл. 189 от КТ, което да налага най-тежкото наказание; пред въззивния съд е представено заверено копие на трудова книжка, от което е видно, че след прекратяването на трудовия договор с атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение, ищецът не е започвал работа по трудово правоотношение, поради което му се дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
По първия поставен проблем не е налице основанието на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. От посочените, но непредставени от касатора три решения на ВКС, съдът в настоящия си състав успя да разгледа само две – решение № 1* от 28 декември 1999 г. по гр.д. № 435 по описа на ІІІ ГО на ВКС за 1999 г. и решение № 364 от 5 април 2007 г. по гр.д. № 1* по описа на ІІІ ГО на ВКС за 2004 г., а третото посочено такова – решение № 1* от 12 декември 2007 г. по гр.д. № 2* по описа на ІІІ ГО на ВКС за 2004 г., не можа да бъде идентифицирано като акт на ВКС. Според двете намерени решения при преценка на наложеното наказание следва да се имат предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които те са извършени и поведението на ищеца. В атакуваното решение съдът е процедирал именно по посочения начин, като е обосновал изводите си. Ето защо не може да се приеме, че по първия поставен въпрос е налице противоречивото му разрешаване от съдилищата – основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Не следва да се допусне касационният контрол и по втория поставен въпрос. Разрешаването му не е сторено от въззивния съд в нарушение на посочената от касатора задължителна съдебна практика. Посоченото Тълкувателно решение № 3 от 19 март 1996 г. по гр. д. № 3/95 г.на ОСГК разрешава спора относно това от кой момент се дължи лихва върху обезщетението по чл. 225 ал. 1 от Кодекса на труда. Подобен въпрос не е поставен от касатора, а и да беше поставен – то искането за допускане до касационен контрол би било неоснователно, защото съдът в решението си се е съобразил напълно с указанията за момента, от който лихвата по това обезщетение се дължи. Нито в посоченото тълкувателно решение, нито пък в друга съдебна практика, известна на настоящия състав, се твърди, че при липса на регистрация на дисциплинарно уволнения в бюрото по труда, не е налична причинна връзка между уволнението и оставането без работа. Ето защо и по този въпрос не следва да се допусне касационния контрол на соченото от касатора основание – това по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 299 от 1 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 341 по описа на окръжния съд в гр. Х. за 2008 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 92 от 26 септември 2003 г., постановено по гр.д. № 186 по описа на районния съд в гр. Х. за 2002 г. в частта му, с която искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ е уважен и в частта му, с която е отменено частично решението относно иск с правно основание по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ и искът е уважен за сумата от 1015,51 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: