О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 24.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1117 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Ц. П. от гр. Л., чрез процесуалния му представител адв. И, против въззивното решение № 5 от 7 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 1 от 19 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът неоснователно е приел, че е налице съгласие на ръководството на съответната синдикална организация, а всъщност е дадено съгласие само от председателя на организацията; съдът не е обсъдил доводите за нарушение на правилата за подбор – персоналната оценка на касатора е осъществена от лице, което не е пряк началник на касатора, а е негов работодател. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че съдът е приел, че представеното по делото съгласие, подписано от председателя на синдикалната организация, отговаря на императивната разпоредба на чл. 333 ал. 4 от КТ, което е в противоречие с три решения на ВКС; съдът не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, с което е нарушен чл. 235 ал. 2 от ГПК – не е обсъден оценъчен лист, което е в нарушение на ППВС 7/65 и т. 12 от ТР 1/2001 на ОСГК.
Ответникът В. учебна база “Г”- поделение 5. , гр. Д., чрез юрисконсулт И. Н. , в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на решението до касационен контрол и за неговата правилност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че длъжността, заемана от касатора, била премахната от щатното разписание; от страна на работодателя е искано и е дадено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение от синдиката – председателят на синдикалната организация представлява синдиката в отношенията с работодателя; касаторът е бил обсъден за три длъжности; предложенията са мотивирани.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Макар не дословно формулиран, касаторът поставя правния въпрос достатъчно ли е съгласието за прекратяването на трудовото правоотношение да бъде подписано само от председателя на синдикалната организация, или е необходимо съгласието да бъде подписано от цялото ръководство. В подкрепа на твърдението си за противоречиво разрешаване на поставения въпрос, касаторът цитира три решения на състави на ВКС. След извършената служебна справка в архива на ВКС, тъй като касаторът в нарушение на правилата не представя копия от цитираните съдебни актове, съдът намира, че посочените решения не обосновават основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК за допускане на решението до касационен контрол. С решение № 876 от 8 юни 2006 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2003 г. съдът е приел, че изискванията на чл. 333 ал. 4 от КТ са спазени само в случай на даване на предварително съгласие от компетентния синдикален орган, а не с даване на предварително писмено становище, поради което същината на разисквания проблем по този спор е различна. В другите две решения – № 991 от 18 май 2000 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на трето гражданско отделение за 1999 г. и № 71 от 20 февруари 2006 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на трето гражданско отделение за 2003 г., съгласието на ръководството на синдикалната организация е коментирано в съвсем различна хипотеза – и в двата случая липсва предварително искане за съгласие, а дали е налице такова е преценявано с оглед участието на председателя на синдикалната организация в комисията по извършване на подбора. Ето защо и в тези две решения липсва разрешаване на поставения правен въпрос по различен начин от възприетия от въззивния съд в атакуваното решение, поради което касационния контрол не следва да се допусне при условията на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Не е налице и основанието на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по другия поставен правен въпрос – за необходимостта съдът да прецени всички доказателства по спора. Това питане явно се поставя с оглед персоналната оценка на касатора, която се твърди, че е дадена от работодателя, а не както е определено в процедурата по подбора – от прекия му началник. По този въпрос решението не е постановено в нарушение на задължителното за съдилищата ТР 1/2001 г. – т. 12, защото предмет на разглеждане в посоченото решение на ВКС са грешките при формиране на вътрешното убеждение у съда като резултат от нарушение на логическите, опитните или научните правила, което в разглеждания случай и във връзка с твърдението на касатора, не е налице. Не е нарушена и т. 1 от ППВС 7/65, задължаваща въззивните съдилища да обсъдят всички основания за отмяна на първоинстанционните решения, посочени от страните. Касаторът във въззивното производство е атакувал законността на осъществения подбор и въззивният съд е изложил подробни съображения защо намира, че подборът е осъществен законосъобразно. Макар да е вярно, че във въззивната жалба касаторът е посочил липсата на обсъждане на персоналната оценка в първоинстанционното решение (което нарушение на правилата за подбор, изразило се в даване на персонална оценка не от прекия ръководител, а от работодателя, е въведено едва в писмената защита пред първостепенния съд), не е записано в протоколите и писмените бележки както пред първата, така и пред въззивната инстанция посочване от негова страна кой е всъщност прекият му началник, за да може съдът да осъществи контрол във връзка с това оплакване. Затова, дори и да е допуснато процесуално нарушение от страна на въззивния съд в тази насока, то не е такова, което съществено да се е отразило на крайния извод за законосъобразността на подбора.
Ответната страна иска заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК, но не представя списък за сторени такива, поради което съдът присъжда 50 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5 от 7 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г.
ОСЪЖДА Г. Ц. П., ЕГН ********** от гр. Л., със съдебен а. гр. П., ул. “Проф. Илия Б. № 10, ет. 2, офис № 2, да заплати на В. учебна база “Г”- поделение 5. , гр. Д., сумата от 50,00 (петдесет) лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: