О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1287
София, 18.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 968 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. З. , представлявана от кмета на общината Н. К. , приподписана от адв. Н, против въззивното решение № 206 от 23 март 2009 г., постановено по гр.д. № 69 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 115 от 22 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 186 по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г. и решение № 178 от 23 декември 2008 г. по същото гражданско дело.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът неправилно е ценил доказателствата за осъществените от ответницата системни нарушения на трудовата дисциплина; съдът неправилно е приел, че е разпоредено издаване на нови актове за общинска собственост в кратък срок; неправилно съдът е приел, че освен съответно на закона, разпореждането на законодателя трябва да е и изпълнимо; бездействието на ищцата по отношение на общинските имоти оказва влияние върху авторитета и води до уронване доброто име на общинската администрация; исканата справка за общинските имоти може да се прави за “отрицателно” време; неправилно съдът приел, че е не е налице недопускане на друго лице до поверено на ищцата имущество; събрани са достатъчно данни за нарушаване на забраната за пушене от страна на ищцата; ищцата не е предприела никакви действия за застраховането на общинското имущество; неправилно съдът е приел, че срещу касатора може да се допусне предварително изпълнение, тъй като източника на средства за касатора е държавният бюджет. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че решението е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС и е налице основание за приемане на тълкувателно решение по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Като съществен материалноправен въпрос е посочен въпрос, касаещ извода на решението на въззивния съд за същността на процесното нарушение и дали то представлява тежко такова по смисъла на Кодекса на труда, както и във връзка с неизпълнение на длъжностни задължения, произтичащи от законовите разпоредби на ЗОС и подзаконовите нормативни актове и по въпроса допуснал ли е въззивния съд недопустимо допълване на първоинстанционното решение по осъдително решение на въззивната инстанция, както и дали общините са държавни учреждения, поради което срещу тях не може да се допусне предварително изпълнение. Представят се решение на апелативен съд в касационно производство и решение на ВКС.
Ответницата М. Ц. П. от гр. П. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С решението си въззивният съд приел, че работодателят не е установил визираните в заповедта системни нарушения на трудовата дисциплина – не е било възможно в срок от 17 дена да се съставят актове за около 1200 общински имота, тъй като неизпълненото законно нареждане на работодателя трябва да е реално изпълнимо; ищцата не е имала правомощие да осъществи административно-наказателна дейност по отношение на държателя на общинска земя без основание, а и описанието на това нарушение не съответства на дадената от работодателя квалификация – злоупотреба с доверието на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения; нареждането за изготвяне на списък на всички актове за общинска собственост във формата на електронна таблица не е съобразено с технологичното време за изготвянето на таблицата; не е установено работодателят да е забранил на служителите в администрацията да се подпомагат в дейността си, а и описанието на нарушението не сочи квалификацията на работодателя – увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материални суровини, енергия и други средства; липсват данни на цитираната дата ищцата да е пушила в сградата на общината; не е установено на ищцата да е възлагано застраховането на общински имоти, но дори и да й е било възложено, то не е могло да се реализира само от нея; налице е била предпоставката на чл. 242 ал. 1 от ГПК съдът да постанови предварително изпълнение на решението, независимо от наличието на искане на ищцата, а и общините не са включени сред субектите, по отношение на които е недопустимо изпълнение на невлязло в сила решение.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Независимо от многословната жалба и изложение, касаторът не е успял да формулира такива въпроси, чието разрешаване, сторено от съда, да може да бъде подведено под някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Съобразно правилата на действащия гражданско-процесуален ред, условие за допускане на атакуваното решение до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд в нарушение на критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Извличането на значимия в посочения смисъл въпрос от текста на касационната жалба или изложението към нея, или евентуално от съпоставката на оплакванията на касатора с представената съдебна практика, е недопустимо, тъй като касаторът е длъжен да съобрази всички изисквания на закона предвид производството по допускане на въззивното решение до касационен контрол, а извличането на подобен въпрос би нарушило основния принцип за диспозитивност на гражданския процес и би поставило страните в неравностойно положение. Следва още да се посочи, че недоволството на касатора от изводите и констатациите на съда, не е основание за допускане до касационен контрол.
В разглеждания случай касаторът достатъчно подробно е посочил недоволството си от изводите на въззивния съд. Предвид представената съдебна практика, възможни биха били въпросите следва ли при цялостната оценка на поведението на работника да се вземат предвид цялостното му поведение, включително и “дисциплинарното минало”, както и въпросът какво е значението на обществената значимост на дейността на работника и последиците от неизпълнението на трудовите задължения за конкретната длъжност, но тези въпроси не са зададени, а и да бяха зададени, не биха обусловили допускане до същинско касационно разглеждане на спора, защото само по себе си разрешаването им от въззивния съд по различен начин не би довело до различен краен резултат по спора. На последно място, липсата на основание за допускане на решението до касационен контрол по същината на спора, прави безпредметно разглеждането на последния поставен въпрос във връзка с допуснатото предварително изпълнение на решението в осъдителната му част.
Ответната страна не претендира разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 206 от 23 март 2009 г., постановено по гр.д. № 69 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: