О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 09.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1320 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. “В” гр. Ш., представлявано от директора Ю. Х. , чрез процесуалния му представител адв. М, против въззивното решение без номер от 7 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 95 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2009 г., в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на касатора срещу решение № 959 от 17 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. Ш. за 2008 г. в частта, с която е отхвърлен искът на С. Ж. Д. за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за разликата над 1229,20 лева до пълния предявен размер от 4254 лева и производството по делото е прекратено в тази част, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по исковете на Д. по чл. 344 ал. 1 т. 1-3 от КТ.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото по безспорен начин е установено намаляването на обема на работа в училището, което влече и намаляване броя на педагогическия и непедагогическия персонал в училището, синдикатите са уведомени, извършен е подбор, поради което в кумулативност са изпълнени изискванията на закона. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че намаляването на обема на работа е доказано по категоричен начин – в този смисъл е правната доктрина и съдебната практика по решение № 312 от 17 февруари 2000 г. на ІІІ ГО – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК; въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата – решение № 1* по гр.д. № 2* по описа на ІІІ ГО за 2002 г., решение № 1* по гр.д. № 2* по описа на ІІІ ГО за 2002 г.; необходимо е произнасяне на съда по съществен правен спор, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Ответницата С. Ж. Д. от гр. Ш., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че в исковата молба не се поддържа, че няма намаляване на обема на работа; не е доказано членството на ищцата в синдикат; подборът не е извършен според изискванията на закона, защото в него не са взели участие и учители по “труд и техника”, а той е сторен само между учителите по “изобразително изкуство”, макар ищцата да е заемала и двете длъжности; данни за намаляване на обема на работа по дисциплината “труд и техника” няма.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Необходимо условие за допускане на атакувано решение до касационен контрол при действащия ред за гражданското съдопроизводство, е касаторът да е поставил правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Такъв въпрос е онзи, който е разрешен с обжалваното решение, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Съдът не е властен да определя кой е правният въпрос, чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, нито пък може да извлича такъв значим проблем от представеното изложение или от съображенията в касационната жалба. Това е така, защото съдът следва да съблюдава принципа за диспозитивност на гражданския процес, както и да не поставя някоя от страните в по-благоприятно положение.
В разглеждания случай касаторът не е поставил правен въпрос, който да бъде подложен на преценка. Общото изявление, че намаляването на обема на работа е доказано, всъщност е изцяло в унисон с възприетото от въззивния съд. Решаващият извод на съда за основателността на предявените искове е свързан с друг проблем, а именно с осъществяването на подбора в следствие на намаляването на обема на работа. Касаторът обаче не е поставил въпрос в тази връзка. Ето защо и представената съдебна практика не може да обоснове допускането на касационно разглеждане на спора на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Касаторът не е посочил и задължителна съдебна практика по този проблем, поради което е неоснователно и искането за допускане до касация по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. На последно място, липсва основание решението да се допусне до касационен контрол по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, защото не е поставен правен въпрос, чието разрешаване да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото дори и касаторът да беше успял да формулира такъв значим правен проблем във връзка с намаляването на обема на работата, то крайният извод на съда аргументиран с нарушения при осъществения подбор, не би бил друг.
Ответната страна не прави искане за заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 7 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 95 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: