О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 956
София, 30.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 830 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Х. Г. от гр. П., чрез процесуалния й представител адв. Л, против въззивното решение № 243 от 12 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 3* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 209 от 18 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. П. за 2008г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, защото съдилищата са направили погрешния извод, че касаторката е придобила право на пенсия, като отговаряща на условията на § 5 от КСО за придобиване на право на по-ранно пенсиониране, а тя не е заемала длъжността “учител” или изброените в списъка по ал. 2 на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж длъжности, а е заемала длъжността “възпитател”; в текста на ал. 1 на чл. 19 се определя само какво представлява “учителският стаж”, а това кои лица и при заемането на кои длъжности към момента на настъпване на други условия (стаж и възраст) придобиват право на пенсия по § 5 от КСО определя разпоредбата на чл. 19 ал. 5 от Наредбата; в Списъка на длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19 ал. 2 от Наредбата не фигурира длъжността възпитател, поради което за касаторката не е възникнало правото на пенсия, а за работодателя – правото да прекрати трудовия договор на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че произнасянето по касационната жалба ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по въпроса (макар не дословно формулиран) попадат ли възпитателите в приложното поле на по-ранно пенсиониране, създадено като възможност с § 5 от КСО, защото не са посочени в чл. 19 ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Ответникът О. у. “С” в с.стина, обл. Пловдив, представлявано от директора И. Д. , чрез процесуалния му представител адв. Й, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че касаторката е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5 от ПЗР на КСО, поради което работодателят е имал правото да прекрати трудовото правоотношение с нея; в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж – чл. 19 ал. 1, изрично се дефинира учителския стаж, като стажът на длъжността “възпитател” се приравнява на този на длъжността учител именно във връзка с придобиването на по-ранно право на пенсиониране по § 5 ал. 1 от ПЗР на КСО.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният материалноправен въпрос не обосновава допускането на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. По този текст е необходимо касаторът да обоснове необходимостта от разглеждането на проблем, чието разрешаване ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Следователно, при яснота в закона, липсва причина за разглеждането на поставения въпрос.
Касационният съд в настоящия си състав намира, че е изправен именно пред тази последна хипотеза – съобразно правилата, закрепени в чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и по-специално в ал. 5 от посочения текст, право на пенсия имат лицата, които към датата на освобождаване от длъжност по ал. 1 на чл. 19, са изпълнили условията за пенсиониране по тези разпоредби. Според текста на ал. 1 на чл. 19, учителски стаж е осигурителният стаж, положен на длъжността учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения, а към него се приравнява осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска практика. При този текст не може да се счете, че има празнота или неяснота в закона дали възпитателите попадат в приложното поле на по-ранно пенсиониране, създадено като възможност с § 5 от КСО. Ето защо атакуваното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол.
Ответната страна претендира разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, като представя договор за правна защита и съдействие за сумата от 350 лева. Независимо от липсата на каквато и да било действителна правна и фактическа сложност на спора и при липсата на искане за присъждане на по-нисък размер на разноските по чл. 79 ал. 5 от ГПК, съобразявайки § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – присъденото възнаграждение да не е по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата, както и разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от същата наредба, съдът намира, че тези разноски следва да се присъдят.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 243 от 12 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 3* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г.
ОСЪЖДА В. Х. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. “. № 7, да заплати на О. у. “С” в с.стина, обл. Пловдив, ул. “. № 5, представлявано от директора И. Д. , сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева сторени разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: