О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София, 11.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1347 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. В. П. от гр. М., чрез процесуалния му представител адв. С, против въззивното решение № 899 от 25 май 2009 г., постановено по гр.д. № 742 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 31 от 8 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 381 по описа на районния съд в гр. П. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото касаторът не би могъл да се облагодетелства от процесния документ, като го фалшифицира; единичната графологична експертиза е оспорена от касатора, а тричленната експертиза е преповторила изводите на единичната, като и двете експертизи са направени нереално и тенденциозно; въззивният съд е отказал назначаване на нова тричленна експертиза. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че е налице основанието за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по въпроса допустимо ли е установяване на престъпно обстоятелство по реда на чл. 97 ал. 4 от ГПК (отм.) в случаите, когато възможностите за установяването му в рамките на НПК не са изчерпани.
Ответникът Е. И. В. от гр. П., чрез процесуалния си представител адв. Н сочи, че касаторът не е посочил съществения правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; наказателноправният ред е изчерпан, както е прието и в определение на окръжния съд в гр. П. по ч.гр.д. № 1* по описа за 2007 г.; жалбата е и неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че ответникът в качеството му на едноличен търговец е осъден да заплати на касатора неизплатено трудово възнаграждение, като за целта касаторът е представил техническа книжка, но ответникът сезирал прокуратурата с твърдението, че касаторът откраднал книжката и други документи; въз основа на откраднатите документи съдът постановил осъдителното решение спрямо ответника; в хода на настоящия процес производството по дознанието било прекратено на основание чл. 80 ал. 1 т. 4 от НК – изтичане на абсолютна давност; от експертизите е установено, че касаторът е положил подписи в техническата книжка от името на ответника – съставил е неистински документ с цел да го използва – престъпление по чл. 308 ал. 1 от НК, послужил за установяване че страните са били в трудовоправни отношения и за осъждането на ответника да заплати неизплатено трудово възнаграждение
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният правен въпрос е изключително значим като цяло за производството по чл. 97 ал. 4 от ГПК (отм.) – респективно чл. 124 ал. 5 от ГПК от 2007 г. Неговото разглеждане в касационното производство по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК обаче не е необходимо, защото от една страна правилото на закона е достатъчно ясно, а и съдебната практика разрешава поставения въпрос непротиворечиво. Разпоредбата на чл. 97 ал. 4 от ГПК (отм.), както и тази на чл. 124 ал. 5 от действащия ГПК предвижда, че специалният иск за установяване на престъпно обстоятелство е допустим само в случаите, когато срещу дееца не може да се образува наказателно преследване, поради пречките, предвидени в чл. 21 ал. 1 т. 2-5 от НПК (отм.), респективно в чл. 24 ал.1 т. 2-5 от НПК от 2005 г. или образуваното наказателно производство е било прекратено поради тези пречки. Този иск е допустим и ако наказателното преследване е спряно по някоя от причините, посочени в чл. 22 т. 2 и чл. 22а от НПК (отм.), респективно в чл. 25 т. 2 или чл. 26 от НПК от 2005 г., а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Следователно, всяка една от пречките по чл. 21 ал. 1 т. 2-5 от НПК (отм.), респективно по чл. 24 ал. 1 т. 2-5 от НПК от 2005 г., които осуетяват наказателния процес, представлява положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск по чл. 97 ал. 4 от ГПК (отм.), респективно по чл. 124 ал. 5 от действащия ГПК, защото едва в този случай гражданският иск може да замести недопустимото наказателно производство за подобно установяване. В разглеждания случай въззивният съд е посочил изрично, че наказателното производство е прекратено поради изтекла абсолютна давност – основание за предявяване на иска във връзка с чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК.
Ответната страна прави искане за заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, като представя договор за правна защита и съдействие за сумата от 700 лева, които й се дължат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 899 от 25 май 2009 г., постановено по гр.д. № 742 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г.
ОСЪЖДА П. В. П. , ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. П., пл. “С” № 3, ет. 4, офис 401, адв. И, да заплати на Е. И. В. от гр. П., ж.к. “Т” бл. 145, вх. Д, ет. 2 ап. 6, сумата от 700,00 (седемстотин) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: