О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
София, 31.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 927 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. С. Ч. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. И, против въззивното решение № 203 от 25 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 20 май 2008 г., постановено по гр.д. № 8* по описа на районния съд в гр. В. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото ищцата живее отделена от децата повече от четири години, не заплаща издръжка, не работи, живее в лоши битови условия, разсиновена е; от завръщането на ищцата във В. започват проблемите между касатора и децата; единствено касаторът е полагал грижи за децата, както и за детето на сестрата на децата; децата са манипулирани от майката, чието единствено желание е да живее в гр. В. твърденията, че касаторът е алкохолик, не са доказани; не са взети предвид сочените от касатора факти и обстоятелства; искане от страна на трето лице децата да живеят при него няма; единственото основание родителските права да са възложени на майката е полът на децата. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че решението е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС по въпросите следва ли родителите да се изслушат във връзка с техните основания за предоставяне на родителските права, допустимо ли е съдът да предоставя родителските права само на основата на пола на децата, следва ли при постановяване роденото от брака ненавършило пълнолетие дете да живее при трето лице за отглеждане и възпитание да се вземе съгласието на третото лице. Посочват се ППВС № 1/1974 г., ТР № 18 от 1973 г. на ОСГК и три решения на районен съд.
Ответниците не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С решението си въззивният съд приел, че касаторът работи, известен е като добър специалист в професията си, притежава авторитет и не е конфликтен, поел е грижата за децата в момент, в който майката ги е изоставила, закупувал е техника за домакинството, подпомагал е децата според възможностите си, присъствал е на родителските срещи на децата, не е установено да е алкохолик; полът на децата в разглеждания случай предполага идентифициране в психологически и физиологически аспект с майката; детето Л. е пълнолетно; нежеланието на децата да живеят с бащата и неумението на майката да се грижи за тях подобаващо, са достатъчен повод децата да живеят със сестра си, като това съжителство има полезни характеристики, а и в отсъствието на майката именно сестрата Р. е изпълнявала нейната роля.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Първият поставен въпрос е важен, предвид задължителното изслушване на родителите в производството по предоставяне на родителските права по смисъла на чл. 106 ал. 3 от Семейния кодекс. Макар в процеса въззивният съд да е нарушил правилото за изслушване на родителите, допускането до касационен контрол не би променило крайните изводи на съда по основателността на искането, тъй като решението е основано на други доказателства. Затова, независимо от грубото погазване на посоченото правило, касационният съд не приема, че следва да допусне касационния контрол по първия въпрос.
Вторият поставен проблем е изключително значим и не само за разглеждания спор, но и по принцип. Критериите за предоставянето на родителските права обаче никога не могат да са конкретно фиксирани. Затова в посоченото от касатора постановление на пленума на ВС се изтъква, че интересите на децата предпоставят съобразяването не на отделни обстоятелства, а на съвкупността от обстоятелствата в разглеждания случай, като тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. Изброяването на качествата на родителите, желанието им и привързаността на децата към тях, социално-битовите им условия, възможността за получаване на помощ при отглеждането на децата от трети лица, възрастта и полът на децата, са примерно посочени. В съдебната практика не се дава превес на нито един от посочените, нито на кой да е друг критерий. С оглед интересите на децата във всеки отделен случай обаче съдът може да приеме преобладаващото значение на някой фактор предвид конкретни обстоятелства. В разглеждания случай съдът е сторил именно това. Ето защо не е налице разрешаване на поставения проблем в разрез със задължителната съдебна практика.
Не следва да се допусне касационния контрол и по последния поставен въпрос относно необходимостта при постановяване роденото от брака ненавършило пълнолетие дете да живее при трето лице за отглеждане и възпитание, да се вземе съгласието на третото лице. Необходимостта от съгласие на третото лице е закрепена в чл. 106 ал. 4 от действащия Семеен кодекс. Неоснователно обаче се твърди в касационната жалба, че такова съгласие не е дадено. Несъмнено е, че формата на съгласието не е задължително писмена, а тя може да се даде устно пред съда. Такова съгласие всъщност е дадено при разпита на сестрата на децата – Р. Г. А. , при която съдът е постановил децата да живеят. В съдебното заседание от 4 април 2008 г., Ренета А. е заявила, че винаги е помагала на децата и може да поеме ангажимента да им помага занапред. При тези данни основателно съдът е преценил, че е получил съгласието на А. децата да живеят с нея.
Ответната страна не претендира разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 203 от 25 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: