О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 04.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1148 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Н” Е. , със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез изпълнителния директор Ч, приподписана от адв. С, против въззивното решение № 52 от 2 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 43 по описа на окръжния съд в гр. Т. за 2009 г., с което е отменено решение № 518 от 12 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 864 по описа на районния съд в гр. Т. за 2008 г. и вместо него уволнението на П. А. П. от гр. Т. е признато за незаконно, отменена е заповед № 469 от 9 юли 2008 г. на изпълнителния директор на касатора за прекратяване на трудовото правоотношение с П. , П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да заплати на П. обезщетение за времето, през което е заемал по-нископлатена длъжност.
Сочи се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, защото прекратеният трудов договор не е такъв за неопределено време, тъй като в разглеждания случай клаузата за изпитване е част от съдържанието на договор за неопределено време; подписаното между страните допълнително споразумение цели единствено промяна в трудовото възнаграждение; страните не са сключили окончателен трудов договор, защото за тази цел е необходимо изрично писмено изявление от страната, в чиято полза е сключена уговорката за изпитване; заповедта е подписана от лице, което е изрично упълномощено. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, включено в самата касационна жалба, се сочи, че същественият материалноправен въпрос е дали е спазена разпоредбата на чл. 71 ал. 1 във връзка с чл. 70 ал. 2 изр. 2 от Кодекса на труда, тъй като никъде не е посочено, че сключването на допълнително споразумение към трудов договор със срок за изпитване прави същия окончателен, а напротив – съдебната практика приема точно обратното – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Цитират се две решения на окръжни съдилища, от които се представя само решение на окръжния съд в гр. С.. Представят се две решения на ВКС. Твърди се още, че е налице въпрос, предмет на обжалваното решение, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото във връзка с трудовите договори със срок за изпитване.
Ответникът П. А. П. от гр. Т. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че преди да изтече изпитателният срок страните сключили окончателен трудов договор, защото в допълнителното споразумение между тях не било посочено основанието по чл. 70 ал. 1 от КТ, не е възпроизведена клаузата за изпитване и договорът е определен като сключен за неопределено време, а и възнаграждението било повишено, което разкрива волята на страните за окончателното уреждане на трудовото правоотношение, поради което с уволнението по чл. 71 ал. 1 от КТ е допуснато нарушение на закона.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
По действащия ред за разглеждане на гражданските дела, условие за допускане на атакуваното решение до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд в нарушение на критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Извличането на значимия в посочения смисъл въпрос от текста на касационната жалба или изложението към нея е недопустимо, тъй като касаторът е длъжен да съобрази всички изисквания на закона за производството по допускане на въззивното решение до касационен контрол, а извличането на подобен въпрос би нарушило основния принцип за диспозитивност на гражданския процес и би поставило страните в неравностойно положение. Следва още да се посочи, че недоволството на касатора от изводите и констатациите на съда, не е основание за допускане до касационен контрол.
В разглеждания случай касаторът не е успял да формулира значимо питане, чието различно разрешаване да доведе до друг изход в процеса. Решаващото съображение на въззивния съд, за да постанови противно като краен резултат решение от това на първостепенния съд, се основава на тълкуването на допълнителното споразумение между страните от 7 май 2008 г. като договор, имащ различен характер и предполагащ различни правни последици от договора за изпитване, сключен между страните един месец по-рано по реда на чл. 70 ал. 1 от Кодекса на труда. Разрешаването на този въпрос е основният проблем в процеса. Затова искането за допускане до касационен контрол би било основателно в случай, че касаторът беше поставил въпроса може ли със споразумение между страните, сключено в рамките на срока на договор с клауза за изпитване, да се преуредят отношенията помежду им така, че договорът да се трансформира в договор за неопределено време. В касационната жалба подобен въпрос обаче не е поставен, а касаторът иска да бъде установено дали е спазена разпоредбата на чл. 71 ал. 1 във връзка с чл. 70 ал. 2 изр. 2 от Кодекса на труда. Този въпрос е важен, но неговото разрешаване е предпоставено от посочения от настоящия състав на съда въпрос, както, впрочем, е възприето и в решаващите мотиви на атакуваното решение. Липсата на поставен значим проблем не дава възможност същинското касационно производство да се развие, за да може да се разгледат и касационните оплаквания на касатора.
На второ място, дори и твърдението на касатора, че никъде не е посочено, че сключването на допълнително споразумение към трудов договор със срок за изпитване прави същия окончателен, а съдебната практика приемала точно обратното, не е подкрепено с примери от самата съдебна практика. От представените три съдебни решения подобен извод не може да се направи. Във всяко едно от тях във връзка с конкретно разглеждания спор се приема, че при договор с уговорка за изпитване, страната, в чиято полза е уговорката, може да прекрати правоотношението по всяко време до изтичането му, без да е необходимо да отправя предизвестие до другата страна. По този въпрос на настоящия състав не е известно колебание в практиката.
Най-сетне, касаторът сочи основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по въпрос, предмет на обжалваното решение, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото във връзка с трудовите договори със срок за изпитване. Кой е този въпрос не става ясно от касационната жалба. По трудовите договори с уговорка за изпитване могат да се поставят практически неограничен кръг значими въпроси, затова неяснотата в твърденията на касатора за посоченото основание не може да се коригира по пътя на тълкуването или уточняването на твърденията от страна на съда.
Ответната страна не прави искане за заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 52 от 2 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 43 по описа на окръжния съд в гр. Т. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: