О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София, 17.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шетнадесети март през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1352 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Д. К. и Н. Д. К. – двете от гр. А., чрез процесуалния им представител адв. Й, против въззивното решение № 598 от 8 април 2009 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., с което е потвърдено решение № 74 от 10 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 458 по описа на районния съд в гр. А. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 266 от ГПК, като е лишил касаторките от възможността да представят удостоверение за наследници, което не е държано от тях при предявяването на иска и до датата на представянето му; несъобразяването на това доказателство има за последица неправилността и необосноваността на решението. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че постановеното решение е в противоречие с практиката на ВКС и по въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по въпроса следва ли да бъде прието в производството пред въззивната инстанция до приключване на съдебното дирене доказателство, което страната не е могла да узнае, да посочи и да представи до подаване на жалбата – чл. 266 и чл. 147 от ГПК и по въпроса длъжен ли е съдът да изпълни чл. 145 от ГПК в точната му редакция по задължението съдът да постави въпроси на страните за изясняване на фактите.
Ответниците П. Х. П. и Д. Х. П. – двамата от гр. П., не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че дори да се докаже, че Х. П. Т. и Х. П. Т. са едно и също лице, въззиваемите са само двама от трима наследници, а имотът е възстановен на всички наследници; представеното пред въззивния съд удостоверение за наследници, от което е видно, че третата наследница е починала, не следва да се цени, защото липсва хипотезата на чл. 266 от ГПК; няма основание за приложение на чл. 9а от ЗН за изключване на правата на евентуалните наследници на Р. Т. – преживялата съпруга на наследодателя на реституирания по ЗСПЗЗ имот, защото тя е починала след възстановяване на имота; съдът не е властен да постанови сключването на окончателен договор само за част от имота, отговарящ на правата на продавачите.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Макар в началото на изложението касаторът да сочи като основание за допускане до касационен контрол това по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК, всъщност се поддържа само второто – разрешаването на поставените правни въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По поставените въпроси не е налице формирана практика на ВКС. И двата поставени въпроса са важни и са обусловили крайния извод на съда. Затова касационният контрол следва да се допусне.
За разглеждането на делото пред касационния съд касаторите дължат 160 лева държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 598 от 8 април 2009 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г.
УКАЗВА на касаторите М. Д. К. и Н. Д. К. в едноседмичен срок от получаването на съобщение за определението по чл. 288 от ГПК да внесат по сметката на ВКС и да представят в деловодството на съда или да изпратят по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 160 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: