О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 08.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1205 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ж. Т. А. и Х. К. Т. – двамата от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. С, против въззивното решение № 59 от 6 март 2009 г., постановено по гр.д. № 22 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 54 от 13 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 206 по описа на районния съд в гр. С. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът не е допуснал касаторите да представят доказателства – писмени документи и експертиза, които установяват, че касаторите имат воля да осъществят строителство; съдът не е съобразил, че с подписаното обратно споразумение съпругът се е разпоредил с имот, придобит по време на брака, като съпругата изрично заявява, че не желае извършеното от съпруга й разпореждане да породи действие и за нея; обратното споразумение е нищожно, както се доказва от съдебно-почерковата експертиза. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че е нарушено правото на касаторите да представят пред съда своите фактически твърдения с доказателства; налице е съществено нарушение относно подписа, положен за продавача С. К. в обратното споразумение, който не е сторен от него, но съдът не е съобразил правните последици на недействителност и нищожност, което е в противоречие с пет решения на ВС и ВКС и едно определение на ВКС; в решението е игнорирана изцяло касаторката Х. Т. – не е разглеждан въпроса за семейната общност и това, че съпругата не е направила разпореждане или съгласие за обратното споразумение, като разглеждането на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците С. Р. К. , С. Р. К. и Л. Й. К. – първите двама от гр. С., а последната – от гр. К., не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че предявеният иск по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД е основателен, защото страните не са имали воля да се обвържат така, както постановява договорът; волята на касаторката Т. е без правно значение, тъй като тя не е участвала при сключването на нищожната сделка, а само би се ползвала от нея, ако тя би била действителна; обратното споразумение е автентично и установява, че действителната воля на страните е била друга; обратното споразумение е и нарочно; никоя от страните не е пожелала обявяване за действителен на прикрития договор, а и самият той е нищожен, защото е с невъзможен предмет – обектите не са индивидуализирани.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Касаторите на практика сочат като основание за допускане до касационен контрол основанията по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 от ГПК. Макар и не дословно формулирани, касаторите поставят въпроси за допуснати нарушения на съдопроизводството, за пороци в обратното споразумение и за значението на разпореждането само от един от съпрузите с имот, придобит по време на брака. По първия поставен въпрос касаторите всъщност се стремят да установят, че прикритото съглашение е валидно, но в процеса не е въведен като предмет иск по чл. 17 ал. 1 от ЗЗД, защото ищците не претендират права от прикритата сделка. Затова разрешението, дадено от въззивния съд, по никакъв начин не противоречи на посочената съдебна практика – решение № 35 по гр.д. № 195 от 1965 г. на ОСГК, решение № 2* по гр.д. № 1* по описа на І ГО за 1966 г., решение № 1* по гр.д. № 813 по описа на І ГО за 1984 г., решение № 453 по гр.д. № 990 по описа на ІІ ГО за 2002 г. и решение № 367 по гр.д. № 2* по описа на ІV А ГО за 2004 г. По втория поставен въпрос не е ясно в коя част представената съдебна практика сочи противоречие с разрешението, дадено от въззивния съд. Затова по този въпрос касационният съд не може да даде отговор. За третия поставен въпрос се твърди, че разрешаването му се дължи на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК – то би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По този въпрос обаче е налице изобилна съдебна практика, която се прилага последователно. Освен това въззивният съд правилно е преценил, че, след като съпругата не е участвала в нищожната привидна сделка, без значение е волята й по отношение на прикритата такава, още повече, че ищците не претендират права от нея.
Ответната страна не прави искане за заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 59 от 6 март 2009 г., постановено по гр.д. № 22 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: