О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1421
София, 15.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1009 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “П” АД гр. В., чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. К. , против въззивното решение № 405 от 2 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е отменено решение № 2* от 20 септември 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. В. за 2006 г. в частите му по отхвърлените искове на Д. Х. Г. за отмяна на уволнението му, за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което Г. е останал без работа поради незаконното уволнение и вместо него уволнението е признато за незаконосъобразно, Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да му заплати сумата от 10060,26 лева обезщетение за времето, през което Г. е останал без работа.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото не са изследвани мотивите на заповедта, не са обсъдени приетите доказателства; едно от писмените доказателства, на които съдът е основал решението си, не е представено в съдебно заседание, поради което касаторът не е изразил становище по него; съдът не е ценил правилно относимите писмени доказателства; размерът на вредите е доказан; всички мотиви на заповедта са доказани. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че са осъществени нарушения на съществени материалноправни и процесуалноправни норми – разрешавани в противоречие с практиката на ВКС с посочени две решения на ІІІ ГО, разрешавани противоречиво от съдилищата с посочено решение на окръжен съд и разрешаването на спора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърди се, че съдът не е осигурил възможност за запознаване с доказателства, представени от въззивната страна относно информация за удължаване на срока на ремонта.
Ответникът Д. Х. Г. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. А, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за липса на поставен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а последното твърдение в изложението касае допуснато процесуално нарушение, което не е основание за допускане до касационен контрол.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че ищецът е информирал с факсове работодателя за необходими корекции в ремонтната ведомост; работодателят е бил уведомяван ежедневно за текущо извършваните ремонтни дейности; удължаването на срока на ремонта е било свързано с определяне на форсмажорни дни, като за тези дни са отразявани работи на закрито; макар актовете за форсмажор са били подписани след края на ремонта, но датите са били сверени с корабния дневник; работодателят не е претърпял вреда, защото ремонтните работи по кораба са действително извършени и заплатени; дисциплинарно уволнение не може да се наложи за един ден неявяване на работа, а и ищецът се е явил следобед на работа; описаните в заповедта нарушения не са доказани, а и тежестта на извършеното не е адекватна на тежестта на наказанието.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Според процесуалния ред, установен в действащия ГПК, условие за допускане на атакуваното решение до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин от възприетия от въззивния съд би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд в нарушение на критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Извличането на значимия в посочения смисъл въпрос от текста на касационната жалба или изложението към нея, или евентуално от съпоставката на оплакванията на касатора с представената съдебна практика, е недопустимо, тъй като касаторът е длъжен да съобрази всички изисквания на закона в производството по допускане на въззивното решение до касационен контрол, а извличането на подобен въпрос би нарушило основния принцип за диспозитивност на гражданския процес и би поставило страните в неравностойно положение. Следва още да се посочи, че недоволството на касатора от изводите и констатациите на съда, не е основание за допускане до касационен контрол.
В разгледания случай поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос няма. От представената съдебна практика – решение № 1* по гр.д. № 570 по описа на ІІІ ГО за 1999 г., сочещо необходимостта да се прецени съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, решение № 1* по гр.д. № 3* по гр.д. № 3* по описа на ІІІ ГО за 2003 г., изтъкващо освен посоченото в предходното решение още и необходимостта да се прецени голямата значимост на професията и съответно ефектът на неизпълнение на трудовите задължения, решение по гр.д. № 4* по описа на окръжния съд в гр. Я. за 2005 г. относно необходимостта от дисциплинарно производство и преценка на увреждането на имуществото на работодателя, не може дори да бъде извлечен въпрос, тъй като посочените разрешения са разнообразни и не е ясно по кой точно проблем касаторът претендира произнасяне на касационния съд. Освен това липсата на въпрос препятства произнасянето на съда и по хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, защото не може да се определи разрешаването на кой въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ето защо не може да се приеме, че касаторът е осигурил предпоставките за произнасяне на съда по кое да е от основанията на чл. 280 ал. 1 от ГПК. На последно място, вероятно касаторът твърди наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с писмо от 5 март 2005 г., което не било представено в съдебно заседание. От една страна подобно оплакване касае именно допуснати нарушения на съдопроизводството, които биха имали значение при същинското касационно разглеждане, а от друга, видно от самия протокол на съдебното заседание от 3 ноември 2008 г., писмото заедно с неговия превод са били представени и надлежно приети от съда като доказателство (гърба на л. 47 от въззивното производство), при участието на процесуалния представител на касатора.
Ответната страна претендира разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, като представя договор за правна защита и съдействие на стойност от 500 лева, които й се дължат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 405 от 2 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г.
ОСЪЖДА “П” АД със седалище и адрес на управление в гр. В., бул. “. № 1, да заплати на Д. Х. Г. от гр. В., ул. “П” І 40, вх. Б, ап. 30, сумата от 500,00 (петстотин) лева сторени разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: