О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1265
София, 11.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми септември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 960 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ж. М. Л. от Република Сърбия, чрез особения му представител адв. Р, против въззивното решение № 173 от 24 март 2009 г., постановено по в.гр.д. № 883 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 310 от 24 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 65 по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът е бил длъжен да разгледа спора като инстанция по същество, но детето не е било изслушано, а изводите на съда са в противоречие с доказателствата по делото предвид интересите на детето, защото и майката на детето не живее при него. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че решението е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС по задължението на съда да изслуша детето в процедурата по лишаване на бащата от родителски права – нарушение на ТР 1/2000 г. на ОСГК за правомощията на инстанция по същество и ППВС 1/74.
Ответницата П. Ц. К. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С решението си въззивният съд приел, че са налице предпоставките на чл. 75 ал. 1 т. 2 от Семейния кодекс, тъй като бащата трайно без основателна причина не полага грижи за детето и не дава издръжка; между бащата и детето не съществува контакт; бащата демонстрира трайна незаинтересованост от детето и неговото отглеждане и възпитание. Съдът е обсъдил дадените от детето сведения при изслушването му от районния съд.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният въпрос е от изключително значение по принцип, но в разглеждания случай разрешението му не е сторено от въззивния съд в нарушение на задължителната за съдилищата практика. Самият касатор не спори, че детето е изслушано от първоинстанционния съд, с което изискването на закона, дадено в чл. 15 от Закона за закрила на детето, както е предвидено и в цитираното в касационната жалба постановление на ВС, е изпълнено. Използваните в цитираното постановление указания за задължителност на изслушването при разглеждане на спора по същество от втората инстанция, касаят различна процедура, предвидена в чл. 210 от ГПК от 1952 г. (разпоредбата е отменена още през 1997 г.), която няма паралел с процесуалния ред на въззивното производство, предвиден след 1997 г., още по-малко с ГПК от 2007 г., който е приложим за производството пред въззивния съд в конкретния разглеждан случай. От друга страна в рамките на въззивното производство съдът разглежда спора по същество, както правилно се твърди в касационната жалба, но това не означава задължително преповтаряне на всички действия, извършени от първостепенния съд. Правата и интересите на детето са били защитени чрез дадената възможност на Дирекцията за с. п. да участва във въззивната процедура. Въззивният съд е взел предвид и изявленията на детето пред първата инстанция. Ето защо не може да се приеме, че въззивния съд в конкретния случай е действал в разрез със задължителна съдебна практика.
Ответната страна не претендира разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 173 от 24 март 2009 г., постановено по в.гр.д. № 883 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: