Решение №810 от по гр. дело №1961/1961 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 810
София, 13.07.2010 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и десетата година, в състав:
 
                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                   ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
                                                                       МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1472 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. А. К. от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. Р, против въззивното решение № 229 от 10 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 265 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г., с което са отменени решение № 67 от 27 юли 2007 г. и допълнително решение № 78 от 10 февруари 2009 г., постановени по гр.д. № 144 по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г. и вместо него исковете на К. против М. Х. М. , в качеството му на Е. “Г”, със седалище и адрес на управление в гр. С., за заплащане общо на сумата от 9941,84 лева – извънреден труд за периода ноември 2003 г. – август 2006 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, за заплащане на сумата от 1876,46 лева обезщетение за забавено изпълнение на незаплатено трудово възнаграждение за извънреден труд за същия период, както и сумата от 304,84 лева, са отхвърлени.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение противоречи на материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, защото е налице вътрешно противоречие в мотивите, грешни констатации по свидетелските показания и по представените касови бележки; чл. 143 КТ не визира воденето на специална книга като условие за полагане на извънреден труд; не е преценено, че заповедта за стриктно спазване на работното време и правилника за вътрешния трудов ред са без дати и не са били известни на касаторката, а полаганият извънреден труд е бил известен на работодателя от представените месечни отчети на касовите апарати. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът следва да се произнесе на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите полагането на извънреден труд обусловено ли е от съставянето на правилник за вътрешния трудов ред, заповеди, специална книга по чл. 149 КТ и други писмени документи; имат ли действие спрямо работника определеното в правилника за вътрешния трудов ред работно време и заповед за стриктно спазване на работното време, ако не са били доведени до знанието на работника; знанието на работодателя за полаган извънреден труд предполага ли се.
Ответникът М. Х. М. , в качеството му на Е. “Г”, чрез процесуалния си представител адв. Й, в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква, че касационната жалба е недопустима, тъй като цената на всеки един от предявените искове е под 1000 лева; не е налице основанието за допускане на решението до касационен контрол, защото отношенията във връзка с извънредния труд са уредени в КТ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Касационната жалба е и неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Обжалваемият интерес по спора надхвърля границата по чл. 280 ал. 2 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че не е установено полагане на извънреден труд от страна на ищцата; не е установено знание на работодателя; не е установено работодателят да е нареждал полагане на извънреден труд; липсва книга по чл. 149 КТ.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по поставените правни въпроси, тъй като те са от значение за изхода на конкретното дело, включени са в предмета на спора и разрешаването им е обусловило крайния резултат по спора, а съдебна практика на настоящия състав на ВКС по тях не е известна.
Държавна такса за касационното производство не се дължи по силата на чл. 359 КТ.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 229 от 10 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 265 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г.
Делото да се докладва на председателя на ІV гражданско отделение на ВКС за насрочване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top