О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
София, 30.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 853 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Г. Ж., Р. И. Ж. и Г. Ж. Ж. – всички от гр. Д., чрез процесуалния им представител адв. Ненка А. , против въззивното решение № 103 от 19 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 626 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2008 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 95 от 30 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 798 по описа на районния съд в гр. Д. за 2007 г. за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот в с. Л., общ. с. К., между Р. К. Р. като продавач, чрез неговия пълномощник Г. Р. К. и Д. Г. Ж. като купувач, както и по ревандикационния иск, с който е прието, че недвижимия имот е собственост на Р. К. Р. и Г. и Р. Ж. са осъдени да му предадат владението върху имота.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото цената на закупения имот е заплатена и е невярно заключението, че пълномощникът е излязъл извън пределите на предоставената му договорна свобода, след като е продал имота за цена, с която е накърнил имуществените интереси на продавача, защото упълномощеното лице е разполагало с пълна договорна свобода; не е установено представителят да е извършил действия за наговаряне с трето лице – купувач; ищецът не е доказал реалната възможност имотът да се продаде на по-висока цена; не е налице нарушение на добрите нрави; ответниците по иска по чл. 108 от Закона за собствеността са били добросъвестни. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че по въпроса кога представителят действа в разрез с интересите на представлявания и кога следва да се приеме, че представителя е излязъл извън пределите на предоставените му правомощия, атакуваното решение е постановено в противоречие с правилото на чл. 40 от ЗЗД, с практиката на съдилищата и с практиката на ВКС. Поставя се и въпросът представлява ли накърняване на добрите нрави уговорената пазарна цена, но този въпрос има предвид конкретните фактически заключения на съда по разглеждания спор, поради което не представлява въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Представя се определение на ВКС по реда на чл. 288 от ГПК, което не може да послужи като съдебна практика, удостоверяваща наличието на хипотезата по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като не представлява разрешаване на спорен въпрос. Представят се още две решения на ВКС – търговска колегия, по които произнасяне по поставения материалноправен въпрос не е правено, а са обсъждани хипотези във връзка искове по чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, а не във връзка с договаряне във вреда на представлявания. В допълнителна молба касаторката Д. Ж. представя решение на окръжния съд в гр. Д., по което е прието, че няма злоупотреба с мандат, независимо, че уговорената продажна цена е била 12 пъти по-ниска от пазарната, защото пълномощникът е разполагал с власт да определи сам цената и е сторил тъкмо това, като е уговорил цена, равна на оценката по § 2 от ДР на ЗННД и в това сговаряне няма нищо неморално и злепоставящо интересите на представлявания.
Ответникът Р. К. Р. от гр. Р., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че договорът не е нищожен поради липса на основание за сключването му, договорът не е и симулативен; имотът е продаден за цена над три пъти по-ниска от действителната му пазарна стойност; дадената представителна власт не означава, че представителят е бил напълно свободен и необвързан от съществените условия на договора – представителят винаги трябва да действа с оглед интереса на представлявания, а всяко действие в отклонение на този принцип е противно на интереса и, следователно, го уврежда; като се вземе предвид родствената връзка между страните по спора, следва, че договорът е сключен при условията на чл. 40 от ЗЗД и е нищожен, защото представителят не е оправдал оказаното му доверие и така е накърнил добрите нрави; извършените след нищожния договор прехвърлителни сделки нямат вещен ефект, поради което имотът се владее без основание.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане, предвид различното разрешаване на поставения въпрос от съдилищата. С оглед обусловеността на ревандикационния иск от иска по чл. 40 от ЗЗД, касационното обжалване следва да се допусне и по този иск.
За касационното разглеждане на спора касаторите дължат 60,38 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 103 от 19 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 626 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2008 г., в обжалваната му част, с която е оставено в сила решение № 95 от 30 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 798 по описа на районния съд в гр. Д. за 2007 г. за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот в с. Л., общ. с. К., сключен между Р. К. Р. като продавач, чрез неговия пълномощник Г. Р. К. , и Д. Г. Ж. като купувач, както и по ревандикационния иск, по който е прието, че недвижимият имот е собственост на Р. К. Р. и Г. и Р. Ж. са осъдени да му предадат владението върху имота.
УКАЗВА на касаторите Д. Г. Ж., Р. И. Ж. и Г. Ж. Ж. в едноседмичен срок от получаването на съобщение за определението по чл. 288 от ГПК да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 60,38 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: