О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
София, 16.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1558 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “Б” А. клон Р. , представлявано от управителя Т. Г. , приподписана от адв. В, против въззивното решение № 67 от 7 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 132 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 57 от 23 март 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Р. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение противоречи на материалния закон и са допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, защото чл. 17 ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата посочва, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват онези допълнителни трудови възнаграждения, които имат постоянен характер; според чл. 27 ал. 2 от вътрешните правила, при изплащане на обезщетения по КТ се включват начисленията само с постоянен характер, а месечната премия и целевата награда се дължат в зависимост от резултатите на труда и имат стимулиращ, а не възнаградителен характер; заплатените възнаграждения за извънреден и нощен труд в празнични и почивни дни нямат постоянен характер, а са с оглед конкретно отработеното време; нощният труд не попада в брутното трудово възнаграждение според НСОРЗ. В самата касационна жалба и в допълнителна молба, имащи характер на изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът следва да се произнесе по въпроса кои са допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер, както и по въпроса следва ли изплащаните суми за нощен труд, труд в официални празници, увеличен нощен труд, целева награда и месечна премия, да се включат като елементи на последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение, което служи за определяне на обезщетението по чл. 222 ал. 3 КТ. Касационното произнасяне се търси по всички хипотези на чл. 280 ал. 1 ГПК. Представят се решение на ВКС и четири решения на окръжен съд.
Ответникът М. Г. А. от гр. Р., чрез процесуалния му представител адв. М, в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за правилността на въззивното решение, както и че с новата ал. 2 на чл. 15 НСОРЗ е предвидено, че с постоянен характер са възнагражденията, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се основно трудово възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че нормата на чл. 17 ал. 1 т. 3 НСОРЗ не следва да се тълкува разширително, а и предвид вътрешните правила за организация на работната заплата, елементите на трудовото възнаграждение са така, както са посочени във фиша за получено трудово възнаграждение, което е по-благоприятен режим за работника; нощният труд, труда в официални празници, увеличеният нощен труд, целевата награда и месечната премия постоянно се начисляват и изплащат в ответното дружество.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по поставените правни въпроси. Макар касаторът неправилно да посочва в съображенията си основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, представеното съдебно решение на състав на ВКС по отменения ГПК не представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради което и във връзка с тълкуването, дадено в ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 3, касационното обжалване се търси именно при условията на т. 2 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Поставеният втори материалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, предвид представената съдебна практика, а първият въпрос – относно това кои са допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер, следва да се разреши от ВКС при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
За касационното производство касаторът дължи държавна такса от 30 лева, които следва да бъдат внесени по сметка на ВКС.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение 67 от 7 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 132 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2009 г.
УКАЗВА на касатора “Б” А. клон Р. , в едноседмичен срок от получаването на препис от настоящото определение да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесени по сметката на съда 30 лева държавна такса за касационното производство, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: