О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 12.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 716 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искане за изменение на определение, постановено по реда на чл. 309 ал. 1 от ГПК, след отмяна на предходно определение № 114 от 30 юли 2009 г. по настоящото дело от друг тричленен състав на ВКС.
Според задължителните за съда мотиви в отменителното определение № 611 от 20 октомври 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 528 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., след като искането за искането за спиране на изпълнението на осъдителни решения по реда на чл. 282 и чл. 309 от ГПК е оттегляемо, то на общо основание подлежи на изменение или отменяване при изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск по инициатива на съда или по молба на страните от постановилия го съдебен състав по реда на чл. 253 от ГПК.
В молбата на Р. М. Т. от гр. С. не се сочат твърдения, които да водят до извода, че е налице изменение в обстоятелствата, грешка или пропуск на съда. Твърденията на Т. са изцяло за неправилност на постановеното спиране на изпълнението на осъдителното решение. Независимо от липса на твърдения по смисъла на чл. 253 от ГПК, касационният съд намира за нужно да посочи, че по делото не са налице данни, посочени от коя да е от страните, за такова изменение на обстоятелствата, което да налага изменението на постановеното вече определение от 16 юни 2009 г. Не е допусната и грешка, тъй като спирането на изпълнението е постановено по искане по реда на чл. 309 ал. 1 от ГПК спрямо точно определено въззивно решение и то при внесено обезпечение в размер на присъдената сума по атакуваното решение в размер на 32286,45 лева. При постановяването на решението не е допуснат и пропуск от страна на съда.
Въз основа изложеното, касационният съд намира, че не са налице основанията на чл. 253 от ГПК за изменение или отмяна на атакуваното определение, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. М. Т. от гр. С., за изменение на определение от 16 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 716 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ideograph; text-indent:.5in’>ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: