О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
София, 13.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1452 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ф. “Асоциация за е. интеграция и права на човека” със седалище в гр. П., чрез процесуалния й представител адв. М, против въззивното решение без номер от 9 март 2009 г., постановено по в.гр.д. № 693 по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 89 от 6 август 2007 г. постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2005 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение противоречи на материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, защото съдът неправилно приел, че въведените от Софийския у. квоти представляват мярка, която осигурява равно представяне на половете по смисъла на чл. 7 ал. 1 т. 13 от Закона за защита от дискриминация, тъй като университетът не представил доказателства за наблюдения, изследвания и анализ, дефиниращи проблем при различното представителство на половете в СУ, поради което квотите да са необходима и подходяща мярка – установената в СУ практика не преследва летитимна цел; при липса на статистика не може да се приеме, че квотите са мярка, пропорционална на преследваната цел – балансирано участие на мъже и жени, както и че целта не може да бъде постигната по друг начин; съдът не се е съобразил със специалните правила за разпределяне на доказателствената тежест; университетът не е компетентен да въвежда мерките по чл. 7 ал. 1 т. 13 ЗЗДискр – липсва разпоредба, даваща право на висшите училища да предприемат такива мерки, а тълкуването на съда на понятието “обществени органи” е разширително; налице е ексцес на предоставената академична автономия и е осъществено дерогиране на чл. 9 ал. 3 т. 6 от Закона за висшето образование; неправилно касаторът е осъден за разноски. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по прилагане на разпоредби от нов закон, по тълкуването на които няма съдебна практика, поради което на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК се търси отговор на материалноправния въпрос дали предварителното определяне на равен брой мъже и жени, които ще бъдат приети в специалността “право” редовна форма на обучение, представлява допустима мярка по чл. 7 ал. 1 т. 13 ЗЗДискр и по въпроса допуска ли чл. 11 ЗЗДискр висшите учебни заведения да въвеждат и прилагат мерки почл. 7 ал. 1 т. 13 ЗЗДискр и кои органи представляват “обществени” органи по смисъла на чл. 11 ал. 1 ЗЗДискр.
Ответниците С. у. “С” и М. на о. и н. не дават отговор на касационната жалба по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че принципът за равнопоставеност на половете налага мерки обективно необходими, оправдани, подходящи и разумни с оглед осигуряването на балансирано участие на жените и мъжете в о. и обучението, а оттам – в бъдещата професионална реализация на обучаваните; с оглед установените трайни тенденции за феминизиране и небалансирано участие на мъже и жени по специалността “право”, установеният принцип на квоти постига законовата цел, независимо, че поставя в по-неблагоприятно положение част от кандидатите в сравнение с друга част; висшите училища попадат в категорията “обществени органи”, които могат да предприемат мерки по чл. 7 ал. 1 т. 13 ЗЗДискр, което произтича и от Закона за висшето образование – чл. 21 ал. 1 т. 3 пр. второ ЗВО. Касаторът е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по втория поставен материалноправен въпрос.
Първият поставен въпрос не обуславя допускането на атакуваното решение до касационен контрол, защото отговорът му е очевиден от самия текст на закона – предварителното определяне на равен брой мъже и жени очевидно представлява допустима мярка по чл. 7 ал. 1 т. 13 ЗЗДискр, предвид посоченото правило, изключващо осъществяване на дискриминация при налагане на мерки в областта на о. и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими. Както определя задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 4, разрешаването на правен въпрос с оглед развитието на правото е необходимо от страна на ВКС в случай, че законите са непълни, неясни или противоречиви, което в случая не е налице. Макар касаторът да е развил в касационната жалба доводи във връзка с критериите, по които една мярка да бъде определена като необходима, изричен въпрос в тази насока не е зададен, независимо от значимостта му за спора, а ВКС не може да отговаря на въпроси, по които отговорът му не е ангажиран от касатора – т. 1 от ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК.
Вторият поставен въпрос обаче е от значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, за да се даде отговор по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Държавна такса за касационното производство не се дължи по аргумент на чл. 75 ал. 2 ЗЗДискр.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 9 март 2009 г., постановено по в.гр.д. № 693 по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
Делото да се докладва на председателя на ІV гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: