Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 25. 03. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1553 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 16866 /26.11.2012 г., подадена от Х. О. И. срещу въззивно решение от 24.10.2012 г. по въззивно гражданско дело № 1722 /2012 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 111 от 06.07.2012 г. по гр.д. № 1433 /2011 г. на Айтоския районен съд, 3 гр. с-в., с което по иск с правно основание чл.109а. ЗС е установена границата между два съседни имота в [населено място], [община], област Б., като е посочено къде попада спорната ивица от 28 кв. метра с ширина 100 см. от едната част и 140 см. от другата и на основание чл.537,ал.2 ГПК е отменил нотариален акт за собственост върху спорната площ.
Насрещните страни Х. Х. И. и З. Н. И. твърдят в отговор, че въззивното решение е необжалваемо съгласно чл.280,ал.2 ГПК, т.к. спорната площ е около 42 кв.м., а съдът се е произнесъл за 28 кв.м., чиято данъчна оценка съгласно представения констативен нотариален акт от същата (2011) година е 58.52 лева, което е по-ниско от 5 000 лева.
Настоящият състав намира довода на насрещните страни, че съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК: въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, за основателен по следните съображения :
В случая е предявен и разгледан от двете инстанции по същество иск с правно основание чл.109а ЗС – вещен иск, който произтича от правото на собственост и е предявен за защита на право на собственост върху спорна ивица – реална част от неурегулиран поземлен имот с площ 42 кв.м. Този иск е оценяем.
Исковата молба е подадена на 30.12.2011 г. и производството пред първата и въззивната инстанции се е развило по ГПК от 2007 г.. Цената на иска се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.2 ГПК въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот и доколкото искът е за реална част от недвижим имот, то цената му се определя върху данъчната оценка на тази реална част от площта от имота, за която се търси защита.
В случая видно от представения нотариален акт № 175 /13.10.2011 г. (л.8) данъчната оценка за спорната част от имота за годината, в която е предявен искът, е 87.70 лева – по-ниска от 5 000 лева. Отмяната на констативния нотариален акт на основание чл.537,ал.2 ГПК е постановена като последица от уважаването на иска по чл.109а ЗС и не представлява произнасяне по предявен иск.
Съгласно чл.70 ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото,.след това остава неизменна в цялото производство. В случая въпросът не е повдиган от ответника и от съда (1 с.з. – л.72).
Касационната жалба е подадена на 26.11.2012 г., а и цялото съдебно производство се е развило при действието на редакцията от 21.12.2010 г. на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, в сила от същия ден, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. В случая цената на иска е по-ниска от 5 000 лева.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.
С оглед връщането на касационната жалба искането на жалбоподателя за разноски е неоснователно. Насрещните страни претендират разноски, представили са списък за разноски в размер на 400 лева за процесуално представителство и договор за процесуално представителство, в който е отбелязано, че хонорарът в размер на 400 лева е уговорен и заплатен, поради което и с оглед изхода от това производство искането им е основателно.
Воден от изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА касационната жалба с вх. № 16866 /26.11.2012 г., подадена от Х. О. И. срещу въззивно решение от 24.10.2012 г. по въззивно гражданско дело № 1722 /2012 г. на Бургаския окръжен съд, г.о..
Осъжда Х. О. И. да заплати на Х. Х. И. и З. Н. И. сумата 400 (четиристотин) лева разноски за процесуално представителство в това производство.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2