О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София 21.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 159 по описа за 2010 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е к. частна жалба от З. С. чрез адв. М от АК – Ст. З. срещу определение № 236 от 16.12.09г.по в.ч.гр.дело № 630/09г.на Старозагорския окръжен съд. С него е оставено в сила определение № 2* от 15.07.09г.,постановено по гр.дело № 1177/05г.на Казанлъшкия районен съд,с което не се приема за съвместно разглеждане установителен иск за престъпно обстоятелство и се прекратява производството по делото.
Излагат се оплаквания за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му.
Частната к. жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК. На основание чл.274 ал.3 от ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационен контрол,в което се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 –т.3 ГПК. Приложени са копия от решения и определения на състави на ВС и ВКС;ТР № 20 от 2.03.68г. ОСГК на ВС.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е приел за недопустим предявения от З. С. установителен иск за установяване на престъпно обстоятелство- неистинност на заповед № РД-14-87/14.09.95г.на министъра на о. с подправен подпис на министъра И. Д. ,при което извършителят е останал неоткрит,поради липса на правен интерес от търсената защита. Изложени са съображения,че заповедта представлява административен акт,поради което защитата срещу нея следва да стане в административното производство,а освен това съдът се е позовал и на силата на пресъдено нещо – същият иск е бил предмет на разглеждане по гр.дело № 4248/05г.на СРС.
Настоящият състав счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Посоченият процесуалноправен въпрос относно допустимостта на иска за установяване на обстоятелства,обхванати от силата на пресъдено нещо,не е разрешен в противоречие със съдебната практика. Приложените съдебни решения са неотносими,тъй като не касаят идентичен случай,за да може се направи извод за противоречива практика. Правният спор за автентичността на заповед № Р* от 14.09.95г.е разрешен между страните с влязло в сила решение по адм.дело № 2811/95г.на ВС на РС,задължително за гражданския съд,поради което повторното производство за установяване неистинност на документа е недопустимо,както е прието в обжалвания акт.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК –правният въпрос от значение за изхода по делото да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Тази хипотеза е налице,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени. Настоящият случай не е такъв. Разпоредбите на чл.224 ГПК/отм./ са възпроизведени в чл.299 ал.1 и ал.2 ГПК и по въпроса за силата на пресъдено нещо има трайно установена практика,която не се налага да бъде променена.
Ето защо настоящият състав приема,че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол .
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 236 от 16.12.09г.,постановено по в.ч.гр.дело № 630/09г.на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.