Определение №460 от 21.7.2010 по ч.пр. дело №205/205 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 460
                                           София 21.07.2010г.
                                         
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и десета година в състав:
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                                    ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 205  по описа за 2010 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
 
 
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от Т. К. К. чрез адв. В срещу определение № 283 от 26.01.10г.по в.ч.гр.дело № 198/10г.на Пловдивския окръжен съд,с което е оставено в сила определение от 4.12.09г,постановено по гр.дело № 16006/09г.на Пловдивския районен съд,ІІІ гр. с. за прекратяване на делото.
Излагат се оплаквания за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна. Приложено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,в което се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото намира,че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че е налице хипотезата на чл.126 ГПК,тъй като Пловдивският районен съд е бил сезиран с две идентични дела за предоставяне на защита по ЗЗДН на пострадалото лице Т. К. във връзка с един и същ акт на домашно насилие,осъществено на 24.11.09г.от Т. К. ,поради което е прекратил по-късно заведеното – гр.дело № 16006/09г.
Основанието на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване е налице,когато правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело,да е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора,но не и да е от значение за правилността на обжалвания акт,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая посоченият процесуалноправен въпрос налице ли е идентичност между гр.дело № 16006/09г.на ІІІ гр.състав на ПРС и гр.дело № 15854/09г.на ХVІІ гр.състав на ПРС е въпрос на фактическа преценка дали се касае за две дела с идентичен предмет на спора,а не е правен въпрос,който да обуслови допустимост на касационното обжалване. Ето защо,настоящият състав приема,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 283 от 26.01.10г.,постановено по в.ч.гр.дело № 198/10г.на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top