Р Е Ш Е Н И Е
№ 656
София, 08.10. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева
гр.д. № 1832 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. „а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П като процесуален представител на К. С. С. от гр. В. срещу въззивното решение Кюстендилския окръжен съд, постановено на 29. ХІІ.2007г. по гр.д. № 664/2007г.
Ответниците по касационната жалба Б. С. Д., Р. Г. Д., двамата от София, и С. Н. С. от с. Г., обл. Кюстендил, не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Кюстендилският окръжен съд по въззивна жалба само на ответниците е обезсилил като постановено по непредявен иск решението на Кюстендилския районен съд от 26.VІІ.2007г. по гр.д. № 2172/2006г. в частта, с която по отношение на Б. Ст. Д. и Р. Г. Д. е признато за установено, че по наследство К. С. С. е собственик на ? ид.част от УПИ * и от УПИ * кв.2 по плана на с. Д. село и на ? ид.част от находящата се във втория УПИ стопанска постройка и е прекратил производството по делото в тази част. В частта, с която претенцията на С. Б. и Р. Д. да бъдат осъдени да му предадат владението върху тези имоти е отхвърлена, първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
За да постанови решението в обезсилващата му част, само която е предмет на касационната проверка, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на ? ид.част от двата УПИ и от стопанската постройка, а не с иск за установяване на претендираното от ищеца право на собственост върху тези имоти. Приел е, че при разглеждане на ревандикационен иск съдът преценява наличието на материалноправните предпоставки за уважаването му, първата от които неизменно е свързана с установяване притежава ли ищецът право на собственост върху процесния имот, но това не означава, че при наличието на тази предпоставка и липса на останалите съдът следва да се произнесе по установителен иск, вместо да разгледа предявеният ревандикационен. С оглед на това и тъй като С. в хода на производството не се е възползвал от възможностите по чл.116 и чл.118 от ГПК /отм/, първоинстанционният съд, като се е произнесъл по установителен иск, е постановил решение по непредявен иск, което поради това е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
В касационната жалба са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.218б ал.1 б. „в” от ГПК /отм./. Твърди се, че атакуваното решение представлява отказ от правосъдие. Освен това, приемайки, че е разгледан непредявен иск, съдът в противоречие с чл.209 ал.1 изр.3 от ГПК /отм./ неправилно е прекратил производството, а не е върнал делото за разглеждане на предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение е неправилно.
Незаконосъобразно и в противоречие с процесуалните правила въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение в уважената му установителна част по предявените срещу Б. и Р. Д. ревандикационни искове е недопустимо като произнесено по непредявен иск. Не е взето предвид в тази връзка, че предявените искове са ревандикационни, както и че ревандикационния иск инкорпорира две претенции за правна защита – установяване, че ищецът притежава право на собственост върху процесната вещ /имот/, и осъждане на ответника да му предаде владението или държането върху нея. Не е съобразено, че няма пречка в производството по този иск ответникът да направи възражение в своя защита само срещу искането за присъждане на владението, като противопостави на ищеца свое правно основание да осъществява такова /или държане/ върху имота, или пък че ищецът може да не докаже владение или държане от ответника.становяването на такива обстоятелства, обаче, не води до недопустимост на претенцията в установителната й част, респективно, до необходимост от изменение на иска, а само до неоснователност на претенцията в осъдителната й част.
Като е приел противното и е обезсилил първоинстанционното решение по ревандикационния иск в установителната му част, прекратявайки и производството по делото, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, включително и на визираното в чл.2 ал.1 от ГПК /отм./, задължаващо го да се произнесе по всяка молба за защита или съдействие на лични или имуществени права. Ето защо атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за произнасяне по същество по претенцията в посочената й част.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия, от 29. ХІІ.2007г. по гр.д. № 664/2007г. в обезсилващата му част и
ВРЪЩА делото на Кюстендилския окръжен съд за произнасяне по същество по претенцията, предмет на тази част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: