Р Е Ш Е Н И Е
№ 730
София, 09.10. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 2174 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. „а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К като процесуален представител на Г. П. Б. от София срещу въззивното решение Софийския градски съд, постановено на 11.VІІ.2007г. по гр.д. № 4346/2006г.
Ответникът по касационната жалба Б. Г. Б. от София не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – и частично основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Софийският градски съд по въззивна жалба само на ответницата Г. Б. е отменил решението на Софийския районен съд от 23.VІІ.2006г. по гр.д. № 8335/2005г. в обжалваната му част, с която не е допусната делба на част от посочените движими вещи, и е постановил друго, с което делба на тези вещи е допусната, и е оставил в сила първоинстанционният съдебен акт в частите, с които са отхвърлени претенциите за делба на лек автомобил ВАЗ 21013 с рег. № С* гарнитура “А”, спалня модел “Б-1”, кухненска маса, холна ниска дървена маса, газов 5л котлон и фритюрник “Р”.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че бракът между страните, сключен на 20. Х.1985г., е прекратен с влязло в сила на 20.V.2005г. решение. Процесният автомобил е с първоначална регистрация м.февруари 1984г. и промяна на регистрацията от 07.ІV.1997г., като към април 2007г. той продължава да е регистриран на името на ищеца. Прието е, че тъй като не се установява осъществяването на придобивно основание по време на брака, автомобилът е придобит от Б. преди брака и е негова индивидуална собственост. Освен това няма данни по делото автомобилът да се държи от някого от двамата съделители. С оглед на това делба на същия не следва да бъде допускана.
Относно посочените движими вещи е прието, че те се държат от ищеца, но не е установено придобивно основание, осъществено по време на брака.
В касационната жалба на Г. П. Б. са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. „в” от ГПК /отм./. Твърди се относно делбата на лекия автомобил, че съдът не е подложил на преценка данните в свидетелството за регистрацията му за извършена промяна на 07.ІV.1997г., както и признанието на ищеца, че тя е закупена по време на брака. Неправилно в тази връзка е и приетото, че не е установено кой осъществява държането на автомобила. Това изискване касае само движимите вещи, чието прехвърляне в собственост не се доказва с писмени доказателства.
По претенцията за делба на движими вещи се сочи недопустимо влошаване положението на Б. с оглед липсата на жалба от ищеца и мотивът на първоинстанционния съд, че съсобствеността върху тях е доказана, което обуславя липсата на интерес за нея да обжалва този мотив. Освен това като е счел, че делото не е изяснено в тази част, съдът е следвало да укаже това на страната, което не е сторил. Решението в тази част е и в противоречие с данните, установени от показанията на св. Т.
Иска се отмяна на въззивното решение и допускане делба на вещите или връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се и разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че въззивното решение е частично неправилно.
При произнасянето си по претенцията за делба на лекия автомобил въззивният съд въобще не е подложил на преценка по отделно и в съвкупност обстоятелствата, че в свидетелството за регистрация е вписана промяна на регистрацията на 07.ІV.1997г. и че ищецът Б не е оспорил претенцията на ответницата за делбата му, представил е свидетелството /виж протокола за с.з. на 11.V.2006г./ и че и той е поискал делбата му в хода на делото пред първоинстанционния съд по същество /виж протокола за с.з. на 23.VІ.2006г./. Не е взето предвид и че Б. не е установил възражението си, че автомобилът е продаден на трето лице, и че притежаваното от него свидетелството за регистрация е индиция и за упражнявано от него държане на автомобила. Допуснато е, следователно, съществено процесуално нарушение, което е довело до съмнение в приетата за установена фактическа обстановка, представляващо пречка за осъществяването на касационния контрол за законосъобразност и на правните изводи в атакуваното решение. Ето защо в тази му част въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на СГС за ново разглеждане от друг негов състав с произнасяне и по претендираните за настоящата инстанция разноски.
В частта по претенцията за делба на гарнитура “А”, спалня модел “Б-1” и кухненска маса въззивното решение е необосновано. От показанията на св. Т, които не се опровергават от други дзоказателства, се установява по несъмнен начин, че тези вещи страните са закупили по време на брака помежду им. Ето защо решението в тази част следва да бъде отменено и се допусне делба и на тези вещи.
В останалата част касационната жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че в показанията на св. Т, които са единствените представени доказателства в тази връзка, не се съдържат данни за каквото и да било придобивно основание относно холна маса, газов котлон и фритюрник, обуславящо извод за възникнала съпружеска имуществена общност върху тях, прекратена с развода. Ето защо въззивното решение в тази му част следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно е оплакването в тази връзка за влошаване положението на жалбоподателката – не представлява такова влошаване по смисъла на чл.208 ал.2 от ГПК /отм./ различието в мотивите на първоинстанционния и въззивния съд. Не се оправдава от фактическа страна и твърдението, че съдът не е дал указание на страната за представяне на доказателства за наличие на съсобственост. Именно касаторката е тази, на която е допусната св. Т която е установила придобивно основание за всички останали вещи, с изключение на процесните три.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд, ІV Д състав, от 11.VІІ.2007г. по гр.д. № 4346/2006г. в отхвърлителните му части по претенциите за делба на лек автомобил ВАЗ 21013 с рег. № С* гарнитура “А”, спалня модел “Б-1” и кухненска маса и ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба на гарнитура “А”, спалня модел “Б-1” и кухненска маса, намиращи се в държане на Б. Г. Б., между Г. П. Б. от София и Б. Г. Б. от с.гр. при квоти по ? ид.част.
ВРЪЩА делото на СГС за ново разглеждане от друг негов състав по претенцията за делба на лек автомобил ВАЗ 21013 с рег. № С 3118 ТР.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския градски съд от 11.VІІ.2007г. по гр.д. № 4346/2006г. в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: