Р Е Ш Е Н И Е
№ 932
София, 06.01. 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова,
изслуша докладваното от съдия Б. ТАШЕВА гр.д. № 96 по описа за 2008г.
и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 ГПК /отм./ във вр. с чл.218а ал.1 б. „а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н като процесуален представител на Н. И. Б. от гр. Р. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 21. ХІ.2007г. по в.гр.д. № 824/2007г.
Ответникът по касационната жалба В. И. И. от гр. Р. чрез процесуалния си представител адвокат С е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното в настоящото производство решение РОС е оставил в сила решението на РРС от 21.VІ.2007г. по гр.д. № 262/2006г., с което е отхвърлен предявеният от Н. Б. срещу В. И. иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения помежду им на 23.ІV.1997г. предварителен договор за продажба на недвижим имот.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не са налице предвидените в чл.19 ал.3 от ЗЗД предпоставки за сключване на окончателния договор. Предварителният договор съдържа всички елементи на окончателния – страни, индивидуализиран имот, цена, която е определяема чрез поето от Б. насрещно задължение да закупи в полза на ответника и по негов избор двустаен, монолитен апартамент в централната част на гр. Р., до 60кв.м, напълно завършен апартамент и да му доплати 3500 щ.д. по курса на БНБ към момента на продажбата. Страните, обаче, са уговорили с предварителния договор, че окончателното прехвърляне на собствеността следва да стане до 24.ІІ.2002г. и че след тази дата те се считат освободени от поетите с него задължения. При това положение с изтичането на този срок договорната връзка между тях е прекратена, което е основание за отхвърляне на иска. От друга страна, ищцата не е представила доказателства да е изпълнила насрещното си задължение – не е такова уговореното от нея закупуване на апартамент за ответника. Освен това по време на сключването на предварителния договор ответникът е бил в брак с Д. С. , обещаният имот е придобит от тях в СИО, договорът е подписан само от ответника, поради което той е нищожен поради липса на съгласие. На последно място е прието за основателно и възражението на ответника за погасяване на иска по давност.
Касационната жалба на Н. И. Б. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б аб.1 б. ”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че съдът не е допуснал касаторката да представи доказателства относно наличието на брак между ответника и Д. С. към момента на придобиването на апартамента и на сключването на предварителния договор и за предоставянето на ответника на 3500 щ.д. Неправилно не е отдадено необходимото значение на обстоятелството, че ищцата е договорила покупката на апартамент за ответника, и е игнорирано обстоятелството, че договорът не е развален от никоя от страните. Неправилно е акцентирано върху давностни срокове относно прекратяване на договорните отношения и относно погасяване на иска, като е пренебрегнато обстоятелството, че и двете страни са отсъствали от страната и поради това не са могли да финализират договорните си отношения. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се и разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е правилно.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че в разглеждания случай не са налице предвидените в чл.19 ал.3 от ЗЗД предпоставки за сключване на окончателен договор между страните. Несъмнено установено е по делото, че до уговорения между страните с преварителния договор от 23.ІV.1997г. най-късен момент на сключване в нотариална форма на окончателен договор – 24.ІV.2002г. – никоя от тях не е направила волеизявление в тази насока /искът е предявен на 31. Х.2006г./. При това положение и по силата на изричната тяхна уговорка, че след тази дата се считат за освободени от поетите с договора задължения, правилно въззивният съд е приел, че с изтичане на този срок договорната връзка помежду им е прекратена по взаимно съгласие, каквато възможност за съдоговорителите изрично е предвидена с разпоредбата на чл.20а ал.2 от ЗЗД, а тя следва и от установения с чл.9 от ЗЗД принцип на свобода на договаряне, и, следователно, задълженията им са отпаднали, която последица не е свързана единствено с разваляне на договора. При това положение не е налице по делото основната предпоставка за основателност на претенцията за обявяване за окончателен на предварителен договор, а именно валиден и действащ предварителен договор, което обуславя неоснователност на всички останали релевирани от касаторката доводи в касационната й жалба. Изводът не се променя от обстоятелството, че след завеждането на делото /на 20.ІІІ.2007г./, а следователно и след прекратяването на процесния договор, ищцата е сключила с трето лице предварителен договор за покупко-продажба на апартамент в полза на ответника. С оглед изложените съображения изводът не би се променил и дори да бе установено по делото частично изпълнение /включително и преди прекратяването на договора/ на задължението на Б. със заплащането на уговорената сума 3500 щ.д. А продължителното пребиваване на страните в чужбина само по себе си не би било препятствие за реално изпълнение с оглед възможността то да се извърши чрез пълномощници.
Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от заявените в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.64 ал.1 от ГПК /отм/ на касаторката не се следват разноски. На основание чл.64 ал.2 от ГПК /отм./ на ответника по касация следва да бъдат присъдени 250лв. разноски за адвокатски хонорар.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Русенския окръжен съд, ГО, постановено на 21. ХІ.2007г. по гр.д. № 824/2007г.
ОСЪЖДА Н. И. Б. от гр. Р. да заплати на В. И. И. от гр. Р.. разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: