Определение №116 от 4.3.2009 по ч.пр. дело №80/80 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 116
София, 04.03.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветата година, в състав:
 
                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                     ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
                                                                        МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 80 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 пр. първо във връзка с чл. 259 ал. 1 от ГПК.
Образувано е по жалбата на Г. Ф. Я. от гр. Б., против определение № 273 от 22 октомври 2008 г. на окръжния съд в гр. Б., постановено по в.гр.д. № 799 по описа на същия съд за 2008 г., с което производството по делото е прекратено, защото въззивната жалба на частния жалбоподател е подадена след законния срок. В частната жалба се сочи, че съобщение за първоинстанционното съдебно решение не е било връчвано на жалбоподателя на адреса, посочен като съдебен в исковата му молба, а бащата на жалбоподателя, приел съобщението на съда, е извън кръга на лицата, посочени в чл. 46 ал. 2 от ГПК (отм.), защото не живеят заедно и не са от едно домакинство; съобщението не е връчено и на съсед със задължение да го предаде на жалбоподателя.
Ответниците П. К. Г. и Р. И. Г. – двамата от гр. Б., чрез процесуалния им представител адв. М, в отговор по реда на чл. 276 от ГПК изтъкват, че жалбата е неоснователна, защото жалбоподателят бил известен на адреса, сочен и в частната жалба; на посочения адрес в жалбата живее бащата на жалбоподателя, който е получил всички съобщения по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване на атакуваното определение.
Частната жалба е основателна.
В първото по делото заседание на районния съд от 20 март 2008 г. процесуалният представител на частния жалбоподател – ищец, изрично е посочил, че ищецът желае да бъде уведомяван на съдебен адрес в гр. Б., ул. “. № 2* адв. М. За първото съдебно заседание ищецът е призован на домашния си адрес в кв. Сарафово на гр. Б., ул. “. № 30, като призовката е получена от бащата на ищеца. Съобщението за постановеното решение отново е изпратено на домашния адрес на ищеца в кв. Сарафово и отново е получено от баща му Ф. Я. Съобщението е получено на 29 август 2008 г., а въззивната жалба е постъпила във въззивния съд на 15 септември 2008 г. – след изтичането на преклузивния четиринадесетдневен срок за обжалване на решението.
В атакуваното определение въззивният съд посочил, че съобщението е получено от бащата на въззивника и е връчено в съответствие с разпоредбата на чл. 46 ал. 2 изр. първо, предложение първо от ГПК (отм.), поради което въззивникът бил редовно уведомен, но, въпреки това, въззивната му жалба била подадена след изтичането на законовоустановения четиринадесетдневен срок.
Според правилото на чл. 42 ал. 1 от ГПК (отменен, но приложим за конкретния спор), страната може да посочи лице в седалището на съда (съдебен адрес), на което да се връчват призовките и съобщенията. Частният жалбоподател се е възползвал именно от тази възможност, предоставена му от процесуалния закон, като мотивите му да стори това са без значение за процеса. Посоченият в първото по делото заседание съдебен адрес е лице – адв. М, с местожителство в седалището на съда, което по силата на стореното изявление се упълномощава да получава от името на страната отнасящите се до нея призовки, съобщения и други книжа. Връчването на призовки, съобщения и книжа на съдебния адрес поражда действие спрямо представлявания по този начин ищец или ответник. Заявяването на съдебен адрес задължава съда да призовава и да изпраща съобщения и книжа на страната на него, а не на постоянния й адрес. Нарушаването на правото на страната да получи съобщенията или призовките си на посочения от нея съдебен адрес води до нередовност на връчването, поради което то се счита за ненастъпило. По тези съображения не може да се счете, че постъпилата въззивна жалба е просрочена.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОТМЕНЯ определение № 273 от 22 октомври 2008 г. на окръжния съд в гр. Б., постановено по в.гр.д. № 799 по описа на същия съд за 2008 г.
ВРЪЩА делото на въззивния окръжен съд в гр. Б. за продължаване на съдопроизводствените действия.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top