О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 01.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 146 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 пр. първо във връзка с чл. 262 ал. 2 т. 1 от ГПК.
Образувано е по жалбата на К. Щ. Г. от гр. А., чрез процесуалния му представител адв. Т, против определение № 252 от 28 януари 2009 г. на окръжния съд в гр. П., постановено по гр.д. № 115 по описа на същия съд за 2009 г., в частта му, с която производството по делото е прекратено и въззивната жалба на частния жалбоподател е върната, като подадена след законния срок. В жалбата се сочи, че срокът за обжалване следва да се отчита от връчването на решението на пълномощника по делото съобразно чл. 39 ал. 1 от ГПК, което е станало на 28 ноември 2008 г. и следователно жалбата е подадена в законния срок; при получаване на копие от решението на частния жалбоподател не са били разяснени разпоредбите на чл. 259-261 от ГПК и на реда за предоставяне на правна помощ; разпоредбата на чл. 17 ал. 1 от ЗЗСД и на чл. 259 ал. 1 от ГПК трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че срокът за обжалване тече от деня на връчване на съобщението с приложено към него препис на решението по делото.
Ответницата Р. К. Г., чрез процесуалния си представител адв. С, в отговор по реда на чл. 276 от ГПК сочи, че жалбата е неоснователна, защото частният жалбоподател сам е поискал препис от решението и такъв му е бил връчен; приоритет винаги има личното връчване.
С атакуваното определение съдът приел, че жалбоподателят получил на ръка препис от решението и то му било връчено на 27 ноември 2007 г., от която дата започнал да тече срокът за обжалване и срокът е изтекъл на 4 декември 2008 г., а въззивната жалба била подадена на деня след изтичането на срока.
Налице е правен интерес от обжалване на атакуваното определение, но частната жалба е неоснователна.
Частният жалбоподател е подал молба (л. 105 от първоинстанционното производство) за издаване препис на първоинстанционното решение на 25 ноември 2008 г. Според ръкописното отразяване върху молбата от самия жалбоподател, той получил преписа на ръка на 27 ноември 2008 г. Съобщение било получено и от адв. Й като процесуален представител на жалбоподателя на 28 ноември 2008 г. Решението на съда е по реда на чл. 4 ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие. Чл. 17 от същия закон разпорежда, че обжалването на решението на районния съд става в седемдневен срок от връчването му. Въззивната жалба е подадена по пощата на 5 декември 2008 г.
Според правилото на чл. 39 ал. 1 от ГПК, когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на пълномощника. Същевременно, чл. 43 ал. 1 от ГПК разпорежда, че съобщението се връчва лично или чрез друго лице, а чл. 45 от ГПК приравнява връчването на представител на лично връчване. Следователно законът дава приоритет на личното връчване, а връчването на други лица, включително и на процесуален представител по делото, става само в порядък на изключение, при изрично посочени условия. Ето защо в настоящия случай следва да се приеме, че не е налице нарушаване на процедурата по връчването на препис от решението и заповедта на страната. Срокът за обжалване, определен в специалния закон, следва да се отчита от датата на връчването на частния жалбоподател. По тези съображения касационният съд приема за правилно становището на окръжният съд, че жалбата е просрочена.
Ответницата претендира заплащане на разноски по чл. 78 ал. 3 от ГПК, които са в размер на 100 лева адвокатски хонорар за написан отговор на частната жалба.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 252 от 28 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 115 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г.
ОСЪЖДА К. Щ. Г. от гр. А., ул. “. № 5, ет. 2, да заплати на Р. К. Г. от гр. А., ул. “. № 5, ет. 1, сумата от 100.00 (сто) лева, сторени от нея разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: