О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Р- № 834
София, 03.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1909 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. „а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на “Е” О. със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез процесуалния му представител адв. К, против въззивното решение № 135 от 21 декември 2007 г., постановено по в.търг.д. № 410 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2007 г., с което е отменено решение № 47 от 14 май 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г. и вместо него предявеният от касатора иск срещу “Е” ЕО. – в н. , със седалище и адрес на управление в гр. Б., за признаване, че вследствие на преработване, присъединяване и приращение, е възникнала съсобственост в идеални части върху предприятие за производство на безалкохолни напитки, е отхвърлен.
Касационната жалба е недопустима като предявена след законно установения срок по смисъла на чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.).
Съобщението за постановеното решение е получено от процесуалния представител на касатора на 21 януари 2008 г. В съобщението изрично е посочено, че решението може да се обжалва в тридесетдневен срок от получаването на съобщението. Според правилото на чл. 33 ал. 3 от ГПК (отм.), срокът, който се брои на дни, както е в случая, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срока, и изтича в края на последния ден. Следователно, срокът е започнал да тече на 22 януари 2008 г. и изтича на 20 февруари 2008 г. – сряда, присъствен ден. При това положение касационната жалба, подадена на следващия ден – 21 февруари 2008 г., е подадена след изтичането на законноустановения срок, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
С касационната жалба е подадена и частна жалба от “Е” ЕО. – в н. , чрез процесуалния му представител адв. А, против определение № 17 от 28 януари 2008 г., постановено по същото търговско дело, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за присъждане на разноски пред първата и въззивната инстанция.
Производството по частната жалба е по реда на чл. 192 ал. 4 от ГПК (отм.).
В частната жалба се сочи, че адвокатското възнаграждение е уговорено и се дължи, независимо, че може да се изплати и след съдебните прения; остатъкът от уговореното възнаграждение за процесуално представителство пред районния съд е цедиран, но поради откриване на производството по н. на представлявания, вземането е прието с допълнителен списък на предявените вземания, което безусловно значи, че ще бъде платено в по-късен момент; за адвокатското възнаграждение пред въззивния съд е представен разходен касов орден за заплащането на сумата, като задължението е възникнало след откриването на производството по н. , като задължението е поето от синдика и са налице достатъчно доказателства за плащането на сумата; възнагражденията са под предвидения в закона минимум. В съдебното заседание синдикът на дружеството А. К. поддържа доводите в частната жалба.
С въззивното определение в атакуваната му част съдът приел, че изплатеното възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 4500 лева, а за остатъкът е посочено, че следва да се изплати до 30 ноември 2006 г., като вземането е обезпечено със запис на заповед, но до даването на ход на устните състезания доказателство за изплащането на цялата сума не са представени, а липсват и доказателства, че е осъществено плащане по извършената след това цесия на лицето В. К. ; до приключване на делото не са представени доказателства, че е одобрена частична сметка за разпределение за адвокатското възнаграждение пред въззивния съд, а само разходен касов ордер.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 214 ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
Жалбата е частично основателна.
Според представения пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие, праводателят на частния жалбоподател е договорил услугата за сумата от 19500 лева, от които 4500 лева заплатени в брой, а остатъкът подлежи на заплащане до 30 ноември 2006 г., като е обезпечен със запис на заповед. За въззивния съд за правна защита и съдействие е уговорена сумата от 10600 лева, като плащането е уговорено след изготвяне и одобряване на частична сметка за разпределение.
С искането за изменение на решението в частта за разноските частният жалбоподател е представил разходен касов ордер за 9566,50 лева, възнаграждение по договор за правна помощ, заплатено на 3 декември 2007 г. и сметка за изплатени суми, допълнителен списък на предявените и приети вземания по чл. 688 ал. 1 от ТЗ на кредиторите на “Е” ЕО. гр. Б. за кредитора В. К. общо за сумата от 15680 лева, от които по договор за цесия на неизпълнено задължение по договор за правна помощ на стойност от 15000 лева. Договорът за цесия между адв. К е сключен на 7 ноември 2006 г., а длъжникът е уведомен на 14 ноември 2006 г.
При решаването на въпроса със заплащане на разноски по смисъла на чл. 64 от ГПК (отм.), съдът взема предвид само онези разноски, които действително са извършени от страната. Както се приема неизменно от съдебната практика, за правните услуги разноските се заплащат в размера, който реално е изплатен на процесуалния представител на страната. Бъдещи плащания, независимо от причината, поради която те не са осъществени при сключването на договора за правна защита и съдействие, не могат да се вземат предвид, тъй като сумите не са дадени към момента на приключването на устните състезания по делото. Ето защо на частния жалбоподател се дължи за разноски за адвокатска помощ сумата от 4500 лева за първоинстанционното производство, както правилно е прието от въззивния съд. Представеният касов ордер за заплатена част от уговореното възнаграждение за адвокатските услуги следва също да се вземе предвид, тъй като установява извършено плащане. Затова сумата, която се дължи на частния жалбоподател, е в размер на 9566,50 лева. До този размер частната жалба е основателна.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на “Е” О. със седалище и адрес на управление в гр. С., против въззивното решение № 135 от 21 декември 2007 г., постановено по в.търг.д. № 410 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2007 г., с което е отменено решение № 47 от 14 май 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г. и вместо него предявеният от “Е” О. иск срещу “Е” ЕО. – в н. , със седалище и адрес на управление в гр. Б., за признаване, че вследствие на преработване, присъединяване и приращение, е възникнала съсобственост в идеални части върху предприятие за производство на безалкохолни напитки, е отхвърлен.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
В тази част определението може да се обжалва от страните в едноседмичен срок от получаването на съобщението за изготвянето му пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ОТМЕНЯ определение № 17 от 28 януари 2008 г., постановено по същото търговско дело, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на “Е” ЕО. – в н. , за присъждане на разноски пред първата и въззивната инстанция до размер от 9566,50 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Е” О. със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. “. № 91, вх. Б, ап. 37, представлявано от Р. Е. П. , със съдебен адрес адв. К, гр. С., ул. “. № 8* да заплати на “Е” О. – в н. , със седалище и адрес в гр. Б., ул. “. № 2А, представлявано от синдика А. Й. К. , сумата от 9566,50 (девет хиляди петстотин шестдесет и шест цяло и петдесет стотинки) лева разноски за услугите на един адвокат във въззивната инстанция.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: