О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
София, 21.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 634 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 пр. първо от ГПК.
Образувано е по жалбата на Д. В. М. от гр. В., против определение № 1* от 16 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2005 г., с което е върната молбата с вх. № 2* от 20 март 2009 г. на ВКС, подадена от Д. М. за възстановяване на срока за касационно обжалване на решение № 491 от 26 април 2007 г. по същото въззивно гражданско дело. В молбата се излагат твърдения без отношение по спора, но се сочи, че ако има закъснение в жалбите на М. , то причина е заболяването на частния жалбоподател.
Допълнително е представена и жалба от адв. Г, назначена за процесуален представител на Д. М. по реда на чл. 95 от ГПК. В тази жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото искането за възстановяване на срока за касационно обжалване е постъпило в срок – М. е подал частна жалба по пощата на 14 февруари 2009 г. против определението за прекратяване на производството по делото; М. не е получавал съобщение за пропуснат срок; на 11 март 2009 г. на М. е бил връчен препис от определение № 38 от 28 януари 2009 г. по гр.д. № 4* по описа на ВКС и той е обжалвал определението с молба от 16 март 2009 г. Към жалбата се представя и изложение за допустимостта на касационното производство, което касационният съд няма да съобразява, тъй като настоящото такова не е производство срещу определение по чл. 274 ал. 3 от ГПК, а по ал. 2 на същия текст, защото определението е постановено по искане на частния жалбоподател за пръв път от въззивния съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Относимите обстоятелства са следните:
С определение № 38 от 28 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2007 г. касационната жалба на Д. М. против въззивното решение № 491 от 26 април 2007 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2005 г. била оставена без разглеждане, защото касационната жалба била просрочена с един ден. Съобщението за това определение на касационния съд било получено от частния жалбоподател лично на 10 февруари 2009 г. На 17 февруари 2009 г. частният жалбоподател подал жалба срещу определението на тричленния състав на касационния съд, като посочил, че жалбата му е подадена в срок и изложил съображения по основателността й. С нова частна жалба от 20 март 2009 г. М. посочил, че в периода, преценен от касационния съд с оглед просрочието на жалбата, бил в лошо здравословно състояние и не е могъл да преценява обективно времето и срока, поради което поискал срокът да бъде възстановен и продължен. С определение № 291 от 5 юни 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 284 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2009 г., определението на тричленния състав за оставяне на касационната жалба на М. без разглеждане било потвърдено. По жалбата от 20 март 2009 г. е постановено и определението, което се атакува в настоящото производство.
Атакуваното определение е правилно.
Според правилото на чл. 64 ал. 3 от ГПК (аналогична на чл. 37 ал. 2 от отменения ГПК), молбата за възстановяване на срок се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Вярно е в разглеждания случай, че частният жалбоподател не е получил съобщение за пропускането на срока, но ролята на такова съобщение е изиграло определението на касационния съд по гр.д. № 4* по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2007 г. С получаването на съобщението за постановяването му за частния жалбоподател е започнал да тече едноседмичния срок по чл. 64 ал. 3 от ГПК. Макар частната жалба от 17 февруари 2009 г. да е подадена в законния срок, в нея не се съдържа искане за възстановяване на срока. Ето защо обосновано окръжният съд е приел, че молбата за възстановяване на срока следва да бъде върната, защото е подадена след изтичането на законния срок.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА № 1* от 16 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2005 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: