О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 30.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 830 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 изр. първо във връзка с чл. 248 ал. 3 от ГПК.
Образувано е по жалбата на В. Х. Г. от гр. П., чрез процесуалния й представител адв. Л, против определение № 816 от 25 март 2009 г. по гр.д. № 3* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., с което е оставена без уважение молба на частната жалбоподателка за изменение на въззивното решение № 243 от 12 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 3* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г. в частта, касаеща разноските.
В жалбата се сочи, че исканите разноски са само за производството пред втората инстанция, където не са събирани никакви нови доказателства, а е написана само една молба.
Ответникът О. у. “С” в с.стина, обл. Пловдив, представлявано от директора И. Д. , чрез процесуалния му представител адв. Й, в отговор по реда на чл. 276 от ГПК сочи, че жалбата не следва да се разглежда, защото не отговаря на изискванията на чл. 274 ал. 3 от ГПК; договорът за правна помощ е сключен след влизането в сила на измененията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като по трудов спор минималният размер не може да е по-малък от една минимална работна заплата за 2009 г. или 240 лева, а и са разгледани три иска.
С атакуваното определение съдът приел, че са били предявени три обективно съединени иска, по които е осъществявана правна защита и съдействие, поради което уговореното възнаграждение не е прекомерно и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
Частната жалба е постъпила в указания в атакуваното определение едномесечен срок за обжалване.
Срещу въззивната жалба работодателят е представил отговор, подписан от директора на училището. Проведено е едно съдебно заседание, за което процесуалният представител на работодателя е изготвил молба със становище за даване ход на делото и за поддържане на доводите в отговора на въззивната жалба. Работодателят не е бил представляван в съдебното заседание. Представен е договор за правна защита и съдействие с адв. Д за сумата от 540 лева.
Предвид правилото на чл. 7 ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т. 1, за защита по трудови дела на адвоката се дължат 150 лева, а по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, възнаграждението е не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, или предвид датата на сключването на договора за правна помощ – от 240 лева. При всички случаи на искане за намаляване на присъдено адвокатско възнаграждение обаче следва да се съобразява правилото на § 2 от Допълнителните разпоредби на същата наредба, който изрично повелява, че в случаите на чл. 64 от ГПК (отм.) и в случаите на чл. 78 ал. 5 от ГПК, каквото всъщност е било искането пред въззивния съд, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. При тези съображения заплатеното възнаграждение от 540 лева, независимо от действителната правна и фактическа сложност на делото, не е надхвърлило установения трикратен минимален размер за дължимо възнаграждение за правна защита и съдействие, поради което като краен резултат атакуваното определение е правилно.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 816 от 25 март 2009 г. по гр.д. № 3* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: