Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
София, 27.03. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 546 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. „а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д като процесуален представител на А. А. Х. от с. Ж., община А., срещу въззивното решение Кърджалийския окръжен съд, постановено на 07. ХІ.2007г. по гр.д. № 232/2007г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Кърджалийският окръжен съд е обезсилил решението на Ардинския РС от 23V.2007г. по гр.д. № 70/2006г., с което е отхвърлен предявеният от А. Х. срещу Шефкет Х. Х. , А. Х. Х., Р. Х. Х. и М. Х. Х., всички от с. Ж., иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване правото на ищеца на собственост върху две ниви приблизително по около 3 дка всяка една в м.”К” землище на с. Ж. при посочени граници, и е прекратил производството по делото.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявените искове по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. На него му е възстановено правото на собственост в реални граници на две ниви от по 1 дка в процесната местност. Той не е поискал пред ОСЗ възстановяване правото на собственост върху две ниви от по около 3 дка в същата местност. Спор за материално право би бил налице при отказ на ОСЗ за възстановяване поради липса на доказателства за собственост на ищеца, както и ако други лица претендират собственост върху същата земя и/или тя им е била възстановена. В разглеждания случай ответниците не претендират да са собственици на процесните две ниви – те са заявили претенции към други земеделски земи и те са им възстановени. Производството по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустимо по отношение на имоти, които не са заявени за възстановяване пред ОСЗ или по реда на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ.
Касационната жалба на А. А. Х. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. „в” от ГПК /отм./. Изложени са съображения за неправилност на извода на въззивния съд за недопустимост на предявените искове. В интерес на ищеца е да установи правото си на собственост по този ред, за да може евентуално да претендира допълнително пред ОСЗ възстановяването му. Частично възстановената земя не изключва тя да обхваща повече земеделска земя и при наличие на положително съдебно решение да бъде заявена допълнително. Освен това при наличие на определени условия ОСЗ може да измени вече постановено решение. Изложени са и съображения по съществото на спора. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или уважаване на предявените искове. Претендират се и разноски.
Ответниците по касационната жалба Шефкет Х. Х. , А. Х. Х., Р. Х. Х. и М. Х. Х. не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение е правилно.
Законосъобразен и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд за недопустимост на предявените установителни искове с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Ищецът няма правен интерес от тези искове. Предмет на същите е установяване правото на собственост на неговия наследодател относно процесните имоти към момента на обобществяването им, което е от значение за определянето на лицето /лицата/, имащи право да им бъде възстановена собствеността. Редът за възстановяването, обаче, е точно и изчерпателно регламентиран в ЗСПЗЗ. Предпоставка за осъществяването му е направено от претендиращия възстановяване искане за това пред ПК, сега ОСЗ, в срока по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ – седемнадесемесечен от влизането на закона в сила, а ако този срок е пропуснат – с предявяването на иск пред съда, което по силата на пар.22 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр.13/2007г./ е могло да се направи в три месечен срок от влизането в сила на този закон, т.е. до 17.V.2007г. Несъмнено установено е в разглеждания случай, че ищецът не е направил нито искане пред ОСЗ, нито е предявил иск пред съда в посочените срокове за възстановяване собствеността върху процесните земеделски земи, видно и от изложените в касационната жалба съображения. Следователно дори спорът по настоящото дело да бъде резгледан по същество и исковете да бъдат уважени, това няма да доведе до осъществяване на претендираната цел – възстановяване правото на собственост върху тях, тъй като са изтекли всички законни срокове това да бъде поискано по предвидения задължителен ред, което обуславя липсата на правен интерес. Не почива на закона твърдението, че ОСЗ би могла да измени решението си съобразно изходът на настоящия спор. Изменение е допустимо при изрично определените в разпоредбата на чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ предпоставки, но само в рамките /размерите/ на заявените по съответния ред имоти.
Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ то следва да бъде оставено в сила, без да се разглеждат релевираните в касационната жалба съображения по съществото на спора.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Кърджалийския окръжен съд, постановено на 07. ХІ.2007г. по гр.д. № 232/2007г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: