Определение №432 от 8.7.2010 по ч.пр. дело №386/386 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
 
№ 432
 
 
София, 08.07. 2010г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и десета година в състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                    ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА
                                                                     МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
                                                                             
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 386 по описа за 2010г., приема следното:
 
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 745/12.ІІ.2010г. на Ш. И. Х. от гр. В. срещу въззивното определение на Пазарджишкия окръжен съд /ПОС/ № 1* от 29. ХІІ.2009г. по ч.гр.д. № 959/2009г.
Ответникът по частната жалба “Ч” Е. Велинград е заел становище за нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното определение ПОС е потвърдил определението на Велинградския районен съд от 15. Х.2009г. по гр.д. № 485/2009г., с което е прекратено производството по делото по предявените от Х. срещу “Ч” Е. искове за присъждане на обезщетения за исковите периоди, изразяващи се в разлика между трудово възнаграждение и пенсия, получавана от третото лице С. Ив. Й. , в разходи на последното за болногледач, за лекарства и за усилена храна. Въззивният съд е приел, че исковете са недопустими, тъй като ищецът е предявил не свои, а чужди – на С. Й. – вземания. Претенциите са основани на сключен между ищеца и третото лице договор за цесия на вземането за вреди по чл.200 от КТ, но предмет на този договор са само признатите с влязло в сила съдебно решение вземания, но не и бъдещи такива. Посочено е и че правото на обезщетение за вреди от трудова злополука е строго лично и е непрехвърлимо чрез цесия.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след даденото му от съда указание, се сочи, че определението е в противоречие със закона и с доказателствата по делото. От ясно по ясно е видно от договора за цесия, че вземането е прехвърлено изцяло и възмездно – за всякакви имуществени вреди за минало време, за понастоящем и за в бъдеще, за което няма забрана с оглед чл.99 от ЗЗД. Освен това само цедента може да възразява по съдържанието и предмета на договора за цесия. Длъжникът няма правен интерес от това, защото за него е безразлично кому ще плати. Иска се отмяна на определението и произнасяне по исковете, иначе се получава отказ от правосъдие.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, касационният съд се произнася налице ли са някои от изчерпателно изброените в закона /чл.280 ал.1 от ГПК/ общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол, а именно – произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по делото, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С оглед разпоредбите на чл.284 ал.1 т.3 и ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да изложи точно и мотивирано основанията за допускане на касационно обжалване, което е в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес и с правото на защита на противната страна. Касационният съд нито има задължение, нито право служебно да извлича въпросите, по които се е проинесъл въззивният съд.
В разглеждания случай изложението на касатора въобще не удовлетворява посочените изисквания на процесуалния закон. В него не е посочен нито въпросът, по който се е произнесъл въззивния съд, обусловил решаващите му изводи за недопустимост на предявените искове, нито дали те са решени в противоречие с практиката на съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения касационно обжалване на атакувания съдебен акт не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пазарджишкия окръжен съд, ГО, № 1* от 29. ХІІ.2009г. по ч.гр.д. № 959/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top