ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 226
София, 29.04. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 114 по описа за 2009г., приема следното:
Производството е по частната касационна жалба на адвокат М като процесуален представител на А. Г. А. от гр. Р. определението на Русенския окръжен съд от 21. ХІ.2008г. по ч.гр.д. № 744/2008г.
Ответникът по частната жалба “Л” ЕАД Р. е заел становище за недопускане на касационно обжалване, евентуално за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърно ГО, намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното определение Русенския окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на А. срещу определението на Русенския районен съд от 01.ІХ.2008г. по гр.д. № 5050/2006г., с което е постановено издаването на изпълнителен лист в полза на “ЛВЗ” ЕАД Р. за заплатените от него на А. суми по решението по гр.д. № 5050/2006г., по което е било допуснато предварително изпълнение и което впоследствие е отвменено с влязло в сила решение. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.241 ал.3 от ГПК /отм./ за издаването на обратен изпълнителен лист. Като неоснователни са оценени възраженията на А. , че изпълнителния лист е издаден на друго лице, а не на ответника по делото – “ЛВЗ” ЕАД Пазарджик. Прието е в тази връзка, че представените по делото доказателства за промени в седалището, представителството, състава на съвета на директорите и собственика на капитала на “ЛВЗ” ЕАД Р. не водят до възникването на нов правен субект – друго дружество, различно от конституираното като ответник.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се съдържа релевиран като съществен процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за точното прилагане на закона, изразяващ се в непроизнасянето от съда по довода на касатора във въззивната му жалба за неизвършване от първоинстанционния съд на задължителна проверка за редовност от външна и вътрешна страна на искането за издаване на изпълнителен лист във връзка с легитимацията на молителя като носител на предявеното вземане.
Касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че в разглеждания случай не са налице релевираните от касатора предпоставки по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Въззивният съд в съответствие с правомощията и задълженията си е извършил самостоятелна преценка на относимите в случая доказателства по делото и е направил въз основа на това своите фактически и правни изводи във връзка с искането за издаване на обратен изпълнителен лист, включително и като е подложил на преценка релевираните от А. за първи път с въззивната му жалба доводи във връзка с легитимацията на “ЛВЗ” ЕАД Р. и с оглед осъществената през 2007г. промяна на седалището на дружеството от гр. П. в гр. Р.. При това положение процесуалният закон е приложен правилно по релевирания въпрос, а това не обуславя допускането на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящото производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Русенския окръжен съд, ГО, от 21. ХІ.2008г. по ч.гр.д. № 744/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: