ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 721
София, 24.06. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1746 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В като процесуален представител на Д. С. К. от гр. Д. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд /ВАС/ от 06.VІІ.2009г. по в.гр.д. № 205/2009г.
Ответниците по касационната жалба М. С. С. и П. Г. С., и двамата от гр. Д., не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВАС по въззивна жалба само на ответниците е отменил решението на Д. окръжен съд от 19.ІІІ.2009г. по гр.д. № 1120/2007г. в уважителната му част и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Д. К. срещу М. и П. С. иск с8 правно основание чл.59 от ЗЗД за присъждане на 29700лв., с която ответниците се обогатили за сметка на ищцата по повод водената от нея чужда работа.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че ответницата М. С. е собственик на дворно място от 1420 кв.м, представляващо п-л Х-169 кв.26 по плана на с. С., община Д., и на построената в него паянтова къща, че не е установено ответниците да са съпрузи – към момента на придобиването на този имот и към предявяването на иска, тъй като в документа за собственост е отразено името само на С. , че в мястото е изградена нова недовършена сграда с площ 123.58 кв.м без строително разрешение, без одобрени проекти и строителни книжа, че не е доказано строежът да е извършен от ищцата със знанието и непротивопоставянето на собствениците, какви са действителните уговорки между страните по повод имота – твърденията са за устни уговорки и за обещания за сключване на предварителен договор, че не е налице хипотезата за водене на чужда работа без пълномощие, че не е установено евентуално извършваните от ищцата строителни дейности да са именно в имота на ответниците, което обуславя извод за неоснователност на претенцията по чл.59 от ЗЗД.
В представената от касаторката след даденото й от въззивния съд указание за представяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК т.н. “допълнителна касационна жалба” основанията за допускане на касационно обжалване са мотивирани по следния начин: съдилищата не са искали доказателства, че ответниците са съпрузи, гласни доказателства, че е водена чужда работа и че точно в имота на ответниците е построена къщата, не е взета предвид приетата експертиза, че за да се разкрие обективната истина, следва да се изслушат двете страни, че ответниците са поканени да изразят становище, те са имали служебно назначен особен представител, който не е представил никакви доказателства, доказващи обжалваното решение, че ищцата е направила всичко възможно да представи всички искани доказателства, поради което делото следва да се върне и преразгледа, за да представи удостоверение за брак, свидетелски показания за водене на чужда работа, за водуените преговори между страните за строителство, за периода на строителство и с чии средства, за стриктно изпълнение на предварителния договор. Въззивният съд направил погрешни изводи в разрез с представените доказателства, доказано е от заключението, че точно в имота на ответницата е построена нова къща без строителни книжа.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторката не е формулирала по посочения начин конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото. Това обстоятелство само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване, тъй като касационният съд не може да се произнесе дали тези въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора. От друга страна, не е посочено и някое от допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК за селекция на касационните жалби. Всички твърдения в изложението по същество представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се проверяват едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 96 от 06.VІІ.2009г. по гр.д. № 205/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: