ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1731
София, 30.12. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б. ТАШЕВА гр. д. № 1* по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г като процесуален представител на Г. С. Н. от гр. К. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 23.ІV.2009г. по в.гр.д. № 100/2009г.
Ответницата по касационната жалба И. П. Н. от гр. А. е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Ответникът Д. „С” гр. К. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Бургаският окръжен съд по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на А. районен съд от 29. ХІІ.2008г. по гр.д. № 292/2008г. в частта относно вината за разстройството на брака и вместо него е постановил друго, с което е постановил, че вина за това имат и двамата съпрузи, и е потвърдил първоинстанционният съдебен акт в останалите му обжалвани части – за предоставяне упражняването на родителските права относно детето Г. на майката и присъждането на издръжка за него в тежест на бащата /в частта за предоставяне на бащата на упражняването на родителските права върху детето С. , родено през 1993г., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила/. Съдът е приел, че вина за разстройството на брака има и съпругът, тъй като той проявявал конфликтен характер и в резултат на употребата на алкохол ставал агресивен към съпругата си. Във връзка с родителските права върху детето Г. , родено през 1998г., съдът е взел предвид, че то е силно привързано към майката и е изразило желание да живее с нея, че откакто тя го взела при себе си, го отглежда и възпитава, което сочи на твърдото й желание да се грижи за него, че върху него се оказва психически натиск да избере да живее с баща си, като му е обяснено, че в противен случай никога няма да види майка си, което е изключително вредно за правилното му развитие. Тези обстоятелства, както и че то е принудено да спи при баща си и жената, с която той съжителствува в една стая, което не е приемливо за развитието му, обуславят интересът му родителските права да се упражняват от майката, въпреки че по време на брака тя не се е грижела особено за детето – спяла до късно сутрин, не му обръщала голямо внимание, не го вземала със себе си, когато напускала дома поради укоримото поведение на съпруга.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи, че въззивният съд не е дал отговор на оплакването срещу разделянето на децата на страните при липса на важни причини за това и не е изложил никакви мотиви, налагащи потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Съдът е длъжен да съобрази ППВС № 1/1974г. т.ІІІ. Изложени са съображения, че по делото е установено, че децата са дълбоко привързани едно към друго, че бащата в достатъчна степен може да им гарантира добър живот, че е налице укоримо от морална гледна точка поведение на майката, имащо значение към въпроса за родителските права, във връзка с което се сочи решение по гр.д № 514/1993г. на ВС ІІ ГО. Твърди се, че майката препятства свиждането с детето Г. , който въпрос има отношение към възпитателските й качества /решения по гр.д. № 52/2004г. ІІ ГО на ВКС и по гр.д. № 1318/1991г. на ВС ІІ ГО/. Относно вината за разстройството на брака в изложението не се съдържат въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, за да достигне до направения извод.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай представените решения не обуславят наличие на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Произнасянето на въззивния съд по въпроса родителските права относно детето Г. да се упражняват от майката при предоставяне на това право относно детето С. на бащата не е в противоречие с разрешението, дадено в т.ІІІ на ППВС № 1/1974г., според което с предоставяне упражняването на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при този родител, отделното живеене на децата е допустимо само когато важни причини налагат това. Следователно разширителното тълкуване на това разрешение допуска разделно живеене на децата, като въззивният съд е изложил съображенията си за този извод. Не е налице противоречие и с решенията по гр.д. № 1318/1991г. и по гр.д. № 514/1993г. на ВКС ІІ ГО, според които най-съществено значение за предоставяне упражняването на родителските права върху децата имат личните родителски възпитателни качества и че укоримото от морална гледна точка поведение на майката има значение при обсъждане на този въпрос. В мотивите на въззивния съд се съдържа преценка и в тази насока и изводът е съобразен и с тези обстоятелства. Следва да се отбележи в тази връзка, че касационната инстанция не може да подлага на проверка вътрешното убеждение на въззивния съд, в какъвто смисъл са част от доводите в изложението, предмет на проверка, обуславяща допускане на касационно обжалване, може да са разрешени при условията на чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК процесуални и/или материалноправни въпроси, довели до такова вътрешно убеждение. Няма противоречие и с решението по гр.д. № 52/2004г. на ВКС ІІ ГО, според което отчуждението на детето от другия родител чрез възпрепятстване контактите му с него е релевантно за съпоставяне на възпитателските качества на родителите. По такъв въпрос – за възпрепятстване от майката на контакти на детето Г. с баща му – въззивният съд не се е произнасял.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На ответницата по жалбата И. П. Н. разноски не следва да се присъждат, тъй като по делото не са представени доказателства тя да е направила такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, Трети състав, от 23.ІV.2009г. по гр.д. № 100/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: