ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 611
София, 25.06. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 88 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В като процесуален представител на “В” ООД гр. В. Т. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд от 16. Х.2008г. по в.гр.д. № 885/2008г.
Ответникът по касационната жалба Н. К. К. от гр. В. Т. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в съдебния акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Великотърновският окръжен съд по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на Великотърновския РС от 29.V.2008г. по гр.д. № 725/2008г. в частите, с които са уважени предявените от Н. К. срещу “В” ООД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ, последният за сумата 2493.68лв.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца поради съкращение от длъжността “техник” със заповед № 6/14.І.2008г. е незаконно. Работодателят не е спазил изискванията на чл.329 от КТ, като в изпълнение на ал.3 първо е следвало да уволни служителите с право на пълна пенсия за изслужено време и старост, а по отношение на останалите работници да извърши подбор по икономическия критерий по ал.1 и по социалните критерии по ал.2. Подборът не е извършен правилно, тъй като не са взети предвид всички икономически критерии – стаж на ищеца и дсицпилнинарно наказание на друго учасдтващо в подбора лице. Нарушена е и защитата по чл.333 ал.1 от КТ във вр. с чл.66 от КТД, като съгласието за уволнението не е дадено конкретно за ищеца, а принципно.
В изложенията на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси по приложението на чл.329 и чл.333 от КТ, които са в противоречие с практиката на съдилищата, обективирани в посочени и представени решения, и са от значение за точното прилагане на закона. Твърди се, че съдът е съобразил разпоредбите на чл.329 ал.2 и ал.3 от КТ, въпреки че те са отменени през 2001г., както и че защитата по чл.333 от КТ не е приложима по отношение на ищеца, тъй като той не е от кръга лица, ползващи се с такава. Освен това писмото на председателя на синдикалната организация е конкретно, тъй като синдикалното ръководство е дало съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с този служител, който отпадне при подбора. Но дори да се приеме, че съгласието не е достатъчно конкретно, към датата на уволнението е било налице мълчаливо съгласие за уволнението по смисъла на чл.66 от КТД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен е въпросът, от който зависи законосъобразното разрешаване на спора по делото и който, ако бъде разрешен по различен начин, би довел до различно решение по спора.
Действително в разглеждания случай въззивният съд е основал решението си и на разпоредбите на чл.329 ал.2 и ал.3 от КТ, въпреки, че те са отменени още през 2001г. /ДВ бр.25/2001г./ и следователно не са приложими при уволнението на ищеца, извършено през м.януари 2008г. Този въпрос, обаче, настоящата инстанция оценява като несъществен, тъй като не е решаващ за спора по делото извод с оглед следващите съображения и разпоредбата на чл.344 ал.3 от КТ.
Не е налице соченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения материалноправен въпрос по приложението на чл.333 от КТ. Приетото в представеното в тази връзка решение № 503/22.ІІІ.2001г. на ВКС на РБ, състав на ІІІ ГО, по гр.д. № 1514/2000г., че без разрешение или съгласие, получено най-късно до датата на връчване на заповедта за уволнение, уволнението е незаконно само на това основание и в такъв случай настъпват последиците на чл.344 ал.3 от КТ, не е в противоречие с направения в атакуваното решение извод, поради което то не обективира твърдението на касатора за противоречиво решаване от съдилищата на поставения въпрос.
По този въпрос не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Такова основание е налице само в случаите, когато липсва съдебна практика по произнесения съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, или съдебната практика е неправилна и следва да бъде променена, или когато приложимият закон е неясен и се нуждае от тълкуване. В разглеждания случай в изложението си касаторът не сочи обосноваващи съображения за значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на поставения въпрос. Освен това разпоредбите, съдържащи се в чл.333 от КТ, са ясни, те не се нуждаят от тълкуване, по приложението им има многобройна и непротиворечива съдебна практика, която според настоящият състав не се нуждае от промяна.
Останалите релевирани от касатора съображения в изложението представляват основания за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, а не такива за допускането му, поради което те не следва да бъдат подлагани на обсъждане в настоящото производство.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд, постановено на 16. Х.2008г. по гр.д. № 885/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: