ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 297
София, 14.05. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр. дело № 157 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частната жалба на юрк. Йорданов като процесуален представител на РДНСК М. срещу определението на Окръжен съд М. от 30. ХІІ.2009г. по ч.гр.д. № 475/2009г.
Ответниците по частната жалба Е. Л. К. от гр. В. и С. Н. А. от гр. В. не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество –неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното определение Окръжен съд М. е отменил определението на РС М. от 20. Х.2009г. по гр.д. № 336/2009г. в частта, с която е прекратено производството по делото като недопустимо и вместо него е постановил друго, с което е прекратил производството поради неподсъдност на спора пред гражданския съд и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд М.
Прието е, че предявените от Е. К. срещу С. А. и РДНСК М. искове за обявяване недействителността на решението по адм.д. № 260/2007г. на АС М. като постановено по привиден процес между ответниците, в който съдът е оставил в сила заповед от 20.ІV.2007г. на ДНСК София за премахване като незаконно строителство на изградени в два УПИ в землището на с. Б. три броя рибарници, които ищецът взел под наем по договор с А. , по който предоставил аванс и във връзка с експлоатацията на които поел ангажименти към трети лица, са искове за обявяване нищожност на решението, постановено от административен съд, които по силата на чл.128 ал.1 т.7 от АПК са подведомствени на административния съд, а не на гражданския.
Определението е правилно.
Изричната претенция на ищеца, заявена с исковата молба, е за обявяване недействителността на решението на АС М. по адм.д. № 260/2007г., основана на твърдения за проявено процесуално поведение от страните по административното дело, ответници по настоящото, от което прозира очевидното им намерение и опит да не бъдат разкрити факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на делото. Неоснователно с оглед на това е оплакването на жалбоподателя, че тези твърдения неправилно са оценени в атакуваното определение като искане за обявяване нищожността на решението, а не като търсена от ищеца защита срещу увреждащите го действия на длъжника му А. , които, тъй като не са от категорията на правните сделки по смисъла на чл.135 от ЗЗД, обуславят липса на правен интерес от предявяване на иск по чл.135 от ЗЗД. Неоснователно е и второто оплакване в частната жалба, тъй като в атакуваното определение липсва извод, че е налице друг ред за защита на ищеца – този по чл.237 и сл. от АПК /за отмяна на влезли в сила съдебни актове по административни дела/ – като аргумент за препращане на исковата молба по компетентност на административния съд. Правилно при тези обстоятелства е съобразена нормата на чл.128 ал.1 т.7 от АПК, изключваща подсъдността на гражданските съдилища на исковете за прогласяване нищожност на съдебни актове, постановени по административни дела.
По изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд М. , ГК, постановено на 30. ХІІ.2009г. по в.ч.гр.д. № 475/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: