ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 638
София, 10.11. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 266 по описа за 2009г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 253/19.І.2009г. на адвокат М като процесуален представител на Л. С. Д. от гр. В. срещу въззивното определение на Варненския апелативен съд /ВАп. С/ от 17. ХІІ.2008г. по ч.гр.д. № 513/2008г.
Ответникът по частната жалба Е. К. Д. от гр. В. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С определение № 841/25.ІІІ.2008г. по гр.д. № 590/2008г. Варненският окръжен съд /ВОС/ е прекратил производството по предявените от Л. Д. срещу Е. Д. втори /след уважаването на първия такъв с влязло в сила решение по гр.д. № 6167/2006г. на Варненския РС/ частичен иск с правно основание чл.29 от СК и алтернативен иск по чл.59 от ЗЗД.
С атакуваното определение ВАп. С по частна въззивна жалба на Л. Д. в частта по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД е оставил в сила определението на ВОС от 25.ІІІ.2008г. Въззивният съд е приел, че претенцията за осъждане на ответника като собственик на ЕТ “А” да заплати 55000лв., предявени като частичен иск за част от неоснователно получена от него стойност на ? ид.част от стойността на изградена по време на брака им /вече прекратен/ незавършена постройка/ в общ размер 256575лв., се основава на взаимоотношения между страните, възникнали по време, когато са били в брак, с оглед твърденията, че изградената част от постройката е с общи семейни средства, получени от заем, а не със средства на търговеца. При това положение и тази претенция /както и основната/ следва да се подведе под чл.29 от СК, тъй като се основава на една от двете уредени в разпоредбата възможности – да се претендира част от стойността на имуществото, в случая на ЕТ, и от вземания на другия съпруг, които ще възникнат при реализация на същото имущество. Освен това право на иск по чл.59 от ЗЗД не възниква, когато обеднелият е разполагал с друг иск за защита. Дори да се приеме, че точната правна квалификация не е тази по чл.29 от СК, в СК са уредени изцяло имуществените отношения между съпрузите чрез разпоредбите на чл.19 до чл.29, поради което са недопустими исковете по чл.55-59 от ЗЗД за уреждане на отношения между съпрузите в резултат на имуществена общност. И тъй като срокът по чл.30 от СК за предявяване на алтернативния иск е изтекъл, правилно производството и по него е прекратено.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че нито първоинстанционния, нито въззивният съдилища са се произнесли по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: какви имущества и права в настоящия случай съставляват имуществото на ЕТ; построеното по време на брака върху дворно място на ЕТ попада ли в режима на СИО, както е приел ВРС; как следва да се уредят отношенията по повод на завършените самостоятелни обекти, намиращи се в незавършена напълно съобразно одобрения архитектурен проект сграда, но съставляващи самостостоятелен етап от предвиденото строителство; каква е правната стойност на мотивите по дело между същите страни, по иск на същото основание или по иск, чиято фактическа обстановка е същата.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То се допуска само при наличие на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки – произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора по делото, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В случая с атакувания съдебен акт въззивният съд не се е произнесъл по релевираните в изложението въпроси, каквото е и твърдението на касаторката. Те са такива по съществото на заявената претенция и затова не са били предмет на разглеждане в производството по преценка за допустимостта на иска. Въпросите в случая е трябвало да се отнасят до съображенията в атакувания акт, обусловили извода на въззивния съд за недопустимост на иска, само евентуалното разрешаване на които от касационния съд по различен от приетия начин би довело до друг извод относно допустимостта на иска. С оглед на това поставените въпроси не са от значение за изхода на настоящото производство, следователно липсва предвидената в чл.280 ал.1 от ГПК основна предпоставка за допускане на касационно обжалване, което прави невъзможна преценката за наличие и на твърдяния допълнителен критерий за селекция на касационните жалби по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване на атакувания съдебен акт не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на пределението на Варненския апелативен съд, ГО, от 17. ХІІ.2008г. по ч.гр.д. № 513/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: