ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73
София, 01.02. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 519 по описа за 2009г., приема следното:
Производството е по чл.248 ал.3 от ГПК по молбата на адвокат Т като процесуален представител на А. И. П. и М. Л. П. с искане за допълване на определението от 04. ХІ.2009г. по ч.гр.д. № 519/2009г. с присъждане на разноски в полза на молителите.
Ответникът по молбата С. Г. Ш. в качеството си на Е. “С” не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата е подадена в предвидения в чл.248 ал.1 от ГПК срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С определение № 624/04. ХІ.2009г. по ч.гр.д. № 519/2009г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на определението на САС от 20.V.2009г. по ч.гр.д. № 1053/2009г., с което е оставена без разглеждане частната въззивна жалба на Е. “С” срещу определението на СГС от 23.І.2009г., с което са оставени без уважение исканията му за приемане за съвместно разглеждане в производството по предявените срещу него от А. П. и М. П. искове за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи насрещни искове. В писмения отговор на П. по частната жалба се съдържа искане за присъждане на разноски /адвокатски хонорар/ за касационното производство в размер на 300лв., за внасянето на каквато сума са представили договор за правна защита и съдействие. Съдът, обаче, е пропуснал да се произнесе по това искане. Ето защо са налице предвидените в чл.248 ал.1 и чл.78 ал.2 от ГПК предпоставки за допълване на определението от 04. ХІ.2009г. с присъждане в тежест на едноличния търговец на 300лв. разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определението на ВКС на РБ № 624 от 04. ХІ.2009г. по ч.гр.д. № 519/2009г., като
ОСЪЖДА С. Г. ШИШКОВ от София, действащ като едноличен търговец под фирма “С”, да заплати на А. И. П. и М. Л. П., и двете от София, 300лв. разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
анията на процесуалния закон, че съдът не се е произнесъл защо процесът ще бъде затруднен, че на такава преценка съдът няма право относно инцидентните искове. Изложени са и съображения по същество за обосноваване на правния интерес от насрещните искове с твърдения, че възстановяването на имота на бул.”Д” № 90 е в нарушение на закона и в противоречие с практиката, обективирана в посочените решения. Сочи се, че съзнателно неправилно съдиите от първоинстанционната и въззивната инстанции нарушават правата на жалбоподателя и твърдят неверни неща, не приемат исковете за съвместно разглеждане, въпреки безспорните доказателства, че той е собственик на магазина и че имотът е възстановен на ищците неправомерно, че липсват доказателства за заплатена държавна такса, въпреки че не е дадено указание за това.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Нито в частната си касационна жалба, нито в допълнителната си молба, касаторът не е формулирал процесуалноправният и/или материалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд при постановяване на атакувания съдебен акт. А с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, заложен в разпоредбата на чл.6 от ГПК, и правото на защита на противната страна съдът не може служебно да извлича такъв въпрос от обективираните в жалбата и в изложението изявления. От друга страна със сочените решения по административни и гражданско дела се обосновава твърдението за наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, но по въпрос /за липсата на предпоставки за възстановяване собствеността на ищците върху имот/, по какъвто въззивният съд не се е произнасял в производството по частната въззивна жалба. Релевираните в частната жалба и в допълнителната молба съображения са такива по същество по предявените насрещни и инцидентни искове, поради което те не може да бъдат предмет на проверка в настоящото производство по допускане на касационно обжалване.
При това положение касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд от 20.V.2009г. по в.ч.гр.д. № 1053/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: