Р Е Ш Е Н И Е
№ 702
София, 28.10. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 2117 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218е ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК по касационната жалба на адвокат А като процесуален представител на З. Е. Т., Р. Е. К., В. Д. Е., Ц. Й. В., Д. Й. Л., Л. Н. Д. и В. Н. Д., всички със съдебен адрес София, срещу въззивното решение на СГС от 03. ХІІ.2007г. по гр.д № 737/2005г.
Ответниците по касационната жалба М. Г. И. и С. Г. К., и двете със съдебен адрес София, са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски.
ВКС на РБ, състав на ІV ТО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 15І.1999г. по гр.д. № 4291/1996г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от З. Е. Т., Р. Е. К., В. Д. Е., Ц. Й. В., Д. Й. Л., Л. Н. Д. и В. Н. Д. срещу М. Г. И. и С. Г. К. /като наследници на починалия по време на процеса ответник Г. Х. И. / искове за установяване, че ищците са собственици на 452/840 ид.ч. от п-л ХХХІІ-416а кв.117 по плана на гр. Н., кв. Гниляне, целият с площ 840 кв.м.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че от събраните доказателства не са установени твърдяните от ищците придобивни основания – наследство от Е. Т. С. и изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода 1941 – 1993г. Те не са представили документи за собственост на наследодателя, нито удостоверение за наследниците му. Свидетелят Д. не уточнява периода, през който имотът е владян от З. Т. и Е. Т. , нито владение на останалите ищци. Според свидетелите Н, Г. , Г. , И. имотът е ползван само от ответника Г. И. и от неговите родители. Свидетелките Т. и П. установяват, че Г. И. завладял целият имот през 1992г., но не уточняват период на упражнявано от ищците владение.
Касационната жалба на ищците срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. „в” от ГПК. Изложени са съображения, че съдът е кредитирал избирателно гласните доказателства по делото, основавайки се само на изгодните такива за ответната страна, и е взел предвид частично тези на свидетелите Т. Не е взето предвид, че още с исковата молба удостоверение за наследници на Е. Т. С. е било представено и че то е било прието в първото по делото съдебно заседание. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, като прецени атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че атакуваното решение е неправилно.
Въззивният съд е постановил решението при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не е съобразено на първо място, че в исковата молба, както и в течение на производството по делото, ищците не са посочили основанието за претендираната съсобственост с ответника върху процесния парцел, нито са конкретизирали реалната част от него, за установяване упражнявано от тях владение върху която са ангажирали показания на свидетели. На следващо място, не е взето предвид, че приложените към исковата молба писмени доказателства, в т.ч. и удостоверение за наследници на Е. Т. С. , са приети с протоколно определение на СРС в първото съдебно заседание, проведено на 22. Х.1996г., поради което с липсата впоследствие на този документ по делото съдът не може да обоснове изводите си, а е следвало да укаже на ищците да представят ново удостоверение.
Нарушена е и разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, като съдът не е подложил на преценка всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност. Това не е сторено по отношение на съдебно-техническата експертиза, приета от първоинстанционния съд, проследяваща регулационният статут на процесния имот по регулационните планове от 1930г. /по който имотът на наследодателя на ищците е бил пл. № 2* а този на ответниците – пл. № 286/, от 1965г. /по който процесният парцел **** площ 840 кв.м е бил с пл. № І* с включени в него около 450 кв.м от имота на ищците/, и по сега действащия от 1984г. /по който имотът е с пл. № Х*6а кв.117 с площ по графични данни 840 кв.м/. Не е съобразено, че предмет на делбата по гр.д. № 224/1981г. е бил възложеният на първоначалния ответник Г. И. п-л ІХ-275 кв.4 по плана от 1965г., но с неуредени сметки по регулация за придаваемите се към него 385 кв.м /виж съдебно-техническата оценителна експертиза по посоченото дело/, както и че първоначално И. е поискал делба само на 388 кв.м, колкото са включени в парцела от имот пл. № 275 /виж и скица на л.7 от първоинстанционното дело/.
На последно място, въззивният съд не е подложил на задълбочена и цялостна преценка показанията на свидетелите Т, приемайки необосновано, че в тях не се съдържат данни за периода на упражнявано от ищците владение върху част от процесния имот. Според тези свидетели най-късно от 1963г. наследодателите на ищците и на първоначалния ответник, съответно Е. и С. , са стопанисвали части от процесния имот, разделени от слог, което наследниците на двамата продължили до 1992-1993г., когато Г. И. направил ограда от тръни и завладял и мястото на ищците. Противоречието между тези обстоятелства и сочените от останалите свидетели обуславя необходимост и от преценка на съда съобразно разпоредбата на чл.136 от ГПК /отм./ кои от тях следва да се кредитират.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до съмнение в правилността на приетата за установена фактическа обстановка по спора, а това е пречка за упражняване на касационен контрол за правилността на направените от въззивния съд правни изводи. Ето защо и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на СГС за ново разглеждане по същество от друг негов състав с произнасяне и по претендираните за настоящата инстанция разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд, ГК, ІІ-д с-в, от 03. ХІІ.2007г. по гр.д. № 737/2005г. и
ВРЪЩА делото на СГС за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: