ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1716
София, 29.12. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.ТАШЕВА гр. дело № 1332 по описа за 2009г.
и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д като процесуален представител на “С” А. гр. К. срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд от 12. ХІІ.2008г. по в.гр.д. № 42/2008г.
Ответникът по касационната жалба Р. Г. Д. от гр. П. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение КОС е отменил решението на Кърджалийския РС от 26.VІІ.2005г. по гр.д. № 289/2005г. в отхвърлителните му части по исковете за присъждане на възнаграждение за извънреден труд за сумата 2417.62лв. и за мораторни лихви в размер на 514.95лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил “С” А. да заплати на Р. Д. 2417.62лв., представляващи възнагрлаждение за извънреден труд, положен през периода 01.ІІІ.2002г. – 25.ІІІ.2005г., ведно със законната лихва, считано от 25.ІІІ.2005г., и мораторна лихва върху главницата в размер на 514.95лв. за периода 01.ІІІ.2002г. – 25.ІІІ.2005г. и е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част за разликата до пълните предявени размери.
Въззивният съд е приел, че искът за присъждане на възнаграждение за извънреден труд за периода 01.І.2000г. – ІІ.2002г. е погасен по давност. За периода, за който претенцията е уважена, е прието, че искът е доказан с представените пътни листове, заповед от 12.VІ.2000г. относно организацията на работното време и образуването на работните заплати в дружество, размерът на договорената заплата на ищеца и заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл с решеншието си по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС /без да се сочат конкретни съдебни актове на ВКС със задължителна сила/ и на съдилищата, обосновано с противоречивото разрешаване на спора от първоинстанционния и въззивния съд. Касаторът счита, че намира приложение и чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съдът не преценил представените по делото доказателства по отделно и в съвкупност, поради което решението му е неправилно по хипотезите по чл.281 т.3 от ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от съществено значение за спора по делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за спора по делото, по който се е произнесъл въззивният съд. Част от твърденията му в изложението представляват такива за допуснати процесуални нарушения, за необоснованост и незаконосъобразност, но те са основания за касационно обжалване по чл.281 от ГПК и се проверяват в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му. Касационният съд не може служебно да извлича съществените въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд. Това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащо се в разпоредбата на чл.6 от ГПК, и с правото на защита на противната страна. Липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване прави невъзможна проверката за наличието и на твърдяните допълнителни критерии за селекция на касационните жалби по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд от 12. ХІІ.2008г. по гр.д. № 42/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: