Р Е Ш Е Н И Е
№ 448 /09
София, 10.05. 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева
гр.д. № 1332 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. „б” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. “С” ЕООД София срещу въззивното решение Софийския апелативен съд от 24.ІХ.2007г. по гр.д. № 1792/2006г. В касационната жалба са изложени съображения за съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. „в” от ГПК /отм./. Твърди се, че въззивният съд е приложил неправилно чл.20 т.4 и чл.59 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл.24 ал.2 от Националния рамков договор /НРД/, чл.11 ал.1 от Наредба № 19/1999г. и чл.49 от ЗЗД, като не е ясно защо приема, че не може да бъдат сключени два договора с ищеца – и с РЗОК Столична и с РЗОК София – област – при наличието на влязло в сила решение на ВАС. Сочи се и несъобразяване от съда на решението на ВАС в противоречие с чл.177 и чл.223 от АПК и с чл.220 от ГПК /отм./, както и необсъждане на всички доводи и на много от събраните доказателства. Неправилно е прието, че представените писма от НЗОК № 11-04-41/22.VІІ.2003г. и № 20-28-51/16.V.2003г. не съдържат принуда за прекратяване на един договор с оглед сключването на друг. В допълнителна молба, депозирана след изтичане на преклузивния срок за касационно обжалване, касаторът е релевирал и други оплаквания – за неправилно разпределение на доказателствената тежест и за неприлагане на разпоредбата на чл.128 ал.2 от ГПК /отм./, които не следва да бъдат разглеждани поради просрочване. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират се и разноски.
Ответникът по касационната жалба Н. з. к. /НЗОК/ София е заел становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима. С оглед претенциите на ищеца, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирани приходи в резултат на необоснован отказ на НЗОК за сключване на договор за оказване на медицинска помощ с РЗОК София – област, основана на чл.59 от ЗЗО, отменен с решение на ВАС, и от нереализирани приходи в резултат на принудително прекратяване на договор с РЗОК Столична, се налага извод, че предмет на спора по делото не са парични вземания, произтичащи от търговска сделка, само решенията по които не подлежат на касационно обжалване по силата на чл.218а ал.1 б. “б” от ГПК /отм./.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение САС е оставил в сила решението на СГС от 31.VІІ.2006г. по гр.д. № 1422/2005г., с което са отхвърлени предявените от Д. “С” ЕООД срещу НЗОК частични искове с правно основание чл.59 ал.7 от ЗЗО във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД /съответно за сумата 8000лв. от 60000лв. пропуснати ползи – нереализирани приходи от изпълнение на извънболнична помощ през периода 19.V. – 01.VІІІ.2003г. в резултат на неправомерен отказ на ответника за сключване на договор за СИМП с РЗОК София – област, и за сумата 12000лв. от 80000лв. нереализирани приходи през периода 01.VІІІ. – 31. ХІІ.2003г. в резултат на принуждаването на ищеца да прекрати сключеният с РЗОК София – Столична /СЗОК/ договор за СИМП/.
За да постанови решението, въззивният съд е приел следното от фактическа страна:
С писмо от 19.V.2003г. директорът на РЗОК София – област отказал сключването с ищцовото дружество на договор за СИМП. В отговор на писмо на ищеца от 19.VІ.2003г. с писмо изх. № 11-04-41/22.VІІ.2003г. директорът на НЗОК го уведомява, че следва да адресира искането си за сключване на договор с НЗОК до директора на РЗОК София – област след отправяне на официално искане до директора на СЗОК за прекратяване на сключения с нея договор. С писмо от 25.VІІ.2003г. ищецът поискал прекратяване от 01.VІІІ.2003г. по взаимно съгласие на договора със СЗОК, сключен на 16.V.2003г., което е сторено с писмено споразумение. На 01.VІІІ.2003г. договор за СИМП е сключен между ищеца и РЗОК София – област. В изпълнение на договора с НЗОК, сключен чрез СЗОК, за периода 19.V. – 01.VІІІ.2003г. на ищеца са заплатени общо 55877.10лв.
Прието е и че с влязло в сила решение на ВАС по адм.д. № 1640/2004г. е отменено решение на СОС по адм.д. № 372/2003г., с което е отхвърлена жалба на ищеца срещу отказа на директора на РЗОК София – област, извършен с писмото от 19.V.2003г., за сключване на договор за СИМП, като делото е върнато на РЗОК София – област за произнасяне по искането за сключване на договор.
При тези обстоятелства въззивният съд е достигнал до извод, че през първия исков период /19.V. – 01.VІІІ.2003г./ ищецът не е реализирал приходи чрез РЗОК София – област, но е реализирал такива по действащия по същото време договор с НЗОК, сключен чрез СЗОК, като изплатените му суми превишават прихода, който Д. би получил за два месеца и 13 дни, изчислен в съответствие със средномесечния приход по договор с РЗОК София – област за едногодишен период /01.VІІІ.2002г. – 31.VІІ.2003г./ съгласно заключение на съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на това ищецът не е понесъл вреди от отказа за сключване на договор чрез РЗОК София – област.
Ответникът не дължи обезвреда и по втория иск за периода 01.VІІІ. – 31. ХІІ.2003г.становено е по делото прекратяване по взаимно съгласие на страните на договора с НЗОК, сключен чрез СЗОК. Не са представени доказателства за упражнена принуда и действия, опорочаващи волята на страните при сключване на споразумението за това. Не е налице и неправомерен отказ за сключване на договор със СЗОК за същия период, който да е отменен по административен ред.
Като неоснователен е оценен доводът на ищеца за увреждането му в резултат на неправомерното ограничаване на възможността да сключи повече от един договор с НЗОК. Забрана за сключване на втори договор следва от разпоредбите на ЗЛЗ, ЗЗО, Наредба № 19/22.VІІ.1999г. за водене на регистър на лечебните заведения за извънболнична помощ и НРД. Страна по всички договори е НЗОК – юридическо лице, състоящо се от централно управление, РЗОК и поделения на РЗОК /чл.6 ЗЗО/, при сключването, изменението и прекратяването на договорите НЗОК се представлява от директора на РЗОК, на чиято територия е регистриран изпълнителят на медицинска помощ. Законът и НРД допускат сключване на един договор по ЗЗО – само чрез РЗОК, на чиято територия е регистрирано лечебното заведение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение е правилно.
Законосъобразно въззивният съд е приел, че изпълнителите на медицинска помощ могат да сключват само един договор с НЗОК. Съгласно чл.6 от ЗЗО НЗОК, осъществяваща задължителното здравно осигуряване в Република България, се състои от РЗОК и техните поделения по общини със седалища съгласно списък, утвърден от МС. По силата на чл.20 от ЗЗО директорът на РЗОК представлява НЗОК на териториално равнище и сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилниците за устройството и дейността на НЗОК и РЗОК. Съгласно чл.24 от НРД 2003г. НЗОК сключва договори за оказване на медицинска и стоматологична помощ чрез директора на РЗОК с изпълнители на медицинска и стоматологична помощ /ИМП и ИСП/, които имат седалище на територията, обслужвана от РЗОК. Териториите, обслужвани от съответните РЗОК, са определени с ПМС № 240/21. ХІ.2000г. за утвърждаване на списъка по чл.6 от ЗЗО на поделенията на РЗОК със седалища по общини. Според този списък РЗОК София – Столична обслужва общинските райони на София, а РЗОК София – област обслужва територията на общините Ботевград, И. , П. , С. , С. и С. Съгласно чл.2 от посоченото ПМС обслужването в общините, съответно в районите на Столична община, извън посочените в списъка, се осъществява от съответната РЗОК. В същия смисъл са и разпоредбите на Правилника за устройството и дейността на РЗОК – чл.2, чл.4 ал.4 т.4, чл.6 т.3. Следователно изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ могат да сключат договор с НЗОК само чрез РЗОК, която обслужва територията, на която те имат седалище /на която се намират/. Следователно ищецът, чието седалище /а и лечебното му заведение/ е в София, е на територията, обслужвана от РЗОК София – Столична /СЗОК/, а не на територията, обслужвана от РЗОК София – област, поради което е можел да сключи договор с НЗОК за СИМП само със СЗОК, а не и с РЗОК София – област. Не налага друг извод и разпоредбата на чл.11 ал.1 от Наредба № 19/22.VІІ.1999г. за водене на регистър на лечебните заведения на извънболнична помощ и хосписите. Според тази разпоредба регистрацията на такива лечебни заведения се извършва в съответния районен център по здравеопазването, на чиято територия те се намират. Съгласно чл.1 от ПМС № 145/17.VІІ.1995г. за преобразуване на регионалните центрове по здравна информация в РЦЗ /действащо до отмяната му от 01.І.2005г./ седалището и териториалният обхват на РЦЗ съвпадат с административния център и границите на съответната област. С оглед разпоредбите на чл.4 и чл.6 от Закона за административно-териториалното устройство на РБ и т.22 и т.23 от У. № 1 от 05.І.1999г. в област с административен център София се включва Столична община с районите, а в област с административен център София се включват общините Б. , А. , Ботевград, Г. , Г. М. , Д. баня, Д. , Ел. П. , Е. , З. , И. , К. , К. , К. , М. , П. , П. , С. , С. , С. , Ч. и Ч. Следователно лечебното заведение на ищеца е можело да се регистрира в РЦЗ София, но не и в РЦЗ София – област, която регистрация е едно от изискванията за сключване на договор за СИМП, предвидено в чл.24 ал.1 т.1 б. “б” от НРД. Да се приеме доводът на ищеца, че изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ може да сключват повече от един договор с НЗОК, основан на обстоятелството, че РЗОК Столична и РЗОК София – област имат седалище в София, би било в противоречие и със задължението на НЗОК, предвидено в чл.2 ал.1 т.2 от НРД 2003г., да осигурява равнопоставеност на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ при сключването на договори по чл.20 от ЗЗО, тъй като седалищата само на посочените РЗОК съвпадат.
Без значение за спора по делото е решението на ВАС по адм.д. № 1640/2004г., с което е отменен отказът на директора на РЗОК София – област за сключване на договор за СИМП с ищеца. От значение в случая е допустимо ли е сключването на договори за ИМП с две РЗОК, и то за един и същи период, на твърдението в какъвто смисъл са основани претенциите на ищеца.
Неоснователно с оглед изложените съображения е и оплакването за неправилност на извода на въззивния съд, че в писмото на НЗОК от 22.VІІ.2003г., отправено до ищеца, не се съдържа принуда за прекратяване на договора със СЗОК с оглед сключването на такъв с РЗОК София – област. Видно от писмото, то е в отговор на писмото на ищеца вх. № 11-04-41/19.VІ.2003г., съдържащо молба за прекратяване на договора със СЗОК и за сключване на договор с РЗОК София – област, и с него е указано към кой орган следва да се отправят исканията за прекратяване и сключване на договори. Несъмнено установено е и че прекратяването на договора със СЗОК е извършено с писмено споразумение по взаимно съгласие. Следва да се отбележи, че няма данни за твърдяната упражнена принуда на ищеца и в писмото, с което му е отказано сключването на договор чрез РЗОК София – област.
Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.64 ал.1 от ГПК /отм./ на касатора не се следват разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав, постановено на 24.ІХ.2007г. по гр.д. № 1792/2006г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: