Р Е Ш Е Н И Е
№ 250
София, 24.03. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 385 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на Ц. В. Н. от гр. Б. и З. В. Й. от с. Б., община Б., срещу въззивното решение на Окръжен съд М. , постановено на 18.VІІ.2007г. по в.гр.д. № 217/2007г.
Ответниците по касационната жалба И. Г. Ш. от гр. Р., Г. В. У. от с.гр., А. Н. Л. от София, Ц. Д. С. от с. Б., област М. , Р. Р. С. от гр. П. и Л. Р. Т. от гр. Р. са заявили становище за нейната неоснователност. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното в настоящото производство решение Окръжен съд М. е оставил в сила решението на Берковския РС от 15.ІІІ.2007г. по гр.д. № 408/2006г., с което са отхвърлени предявените от Ц. В. Н. и З. В. Й. срещу Р. С. , Л. Т. , И. Ш. , А. Л. и Ц. С. искове за установяване правото на собственост на П. Н. Г. , б.ж. на с. Б., към момента на внасянето в ТКЗС на ливада от около 3 дка в местността „Ч” /по КВС – „Д”/ в землището на с. Б. при съседи: полски път, С. М. , М. Й. и река, съставляващ имот № 0* по плана на землището, и е прекратено производството по делото по предявените от Н. и Й. срещу Г. В. У. от гр. Р. иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост на П. Г. Н. към момента на внасянето в ТКЗС на посочения вече имот.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с решение от 17.І.1994г. ПК Б. отказала да признае правото на възстановяване на собствеността на наследниците на П. Г. /ищците/ с план за земеразделяне на нива от 1 дка /т.1 от решението/ и ливада от 3 дка /т.5 от решението/, находящи се в м.”Ч”, и е признала и определила за възстановяване с план за земеразделяне ливада от 3 дка в същата местност /т.3 от решението/. С последващо решение от 09.І.1995г. ПК възстановила правото на собственост на н-ци Г. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот в посочената местност – ливада от 3 дка /т.2 от решението/, без да посочва граници /съседи/.
С решение от 01.ІІ.1999г. ПК Б. е възстановила правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на н-ци на С. М. С. – ответниците С, Т. , Ш. и Л. – върху ливада от 3.358 дка в м. „Д”, представляваща имот № 0* по картата на землището, и върху ливада от 1.100 дка в същата местност, имот № 067005.
С решение от 01.ІІ.1999г. ПК Б. възстановила правото на собственост на н-ци М. Й. И. – ответника Цв. С. – в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада от 3.825 дка в посочената местност, имот № 0* по картата на землището, и върху ливада от 0.500 дка в тази местност, имот № 067004.
За имота на ищците е изготвена скица-проект от „Л” ООД София, на която той е обозначен с № 0* с площ 3.07 дка. Според уведомление на ОСЗГ от 26.VІ.2006г. имотът, признат за възстановяване на ищците, не може да се издаде скица и решение за възстановяване, тъй като той попада върху имоти по КВС № 0* на други собственици и част от имот № 0* земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Според скицата-проект и заключението на в.л. Рашевска имотът на наследодателя Г попада с 0.374 дка върху имот № 0* на С. С. , с 1.100 дка върху имот 067003 по чл.19 от ЗСПЗЗ, с 0.5 дка върху имот 067004 на М. И. , и с площ 1.095 дка върху имот № 0* на С. С. Според заключението на в.л. Рашевска за имота на наследодателя на ищците няма видими ясно очертани граници освен реката от запад. Имотите в м.”Ч”, сега ”Д”, са възстановени в стари реални граници с приемане на КВС. Вещото лице пояснило, че точните граници не са му били показани, защото на място не съществуват реални граници, показана му е малка част от пътя, но няма картен материал за имотите и местностите към момента на образуването на ТКЗС, поради което не може да се определят точните граници между двете местности и на имотите в тях.
По делото не са представени писмени доказателства за собственост на процесната ливада, като свид. БЛогданов установява, че той е придобит от наследодателя на ищците по давностно владение.
При тези обстоятелства е направен извод, че за да е налице спор за материално право, следва имотът, възстановен на ищците, да съвпада изцяло или частично с имотите, възстановени на ответниците. В случая липсата на съществуващи на терена или възстановими стари реални граници по смисъла на закона е абсолютна пречка за установяване точното местоположение на процесния имот и за частичната му идентичност с възстановените имоти на ответниците.становеното с уведомлението от ОСЗГ и със скицата-проект е без значение за спора, тъй като те установяват сегашното положение на имотите, а не към момента на обобществяването им. Границите на имотите са били нанесени върху картата при липса на стари реални граници, като са спазени площта, с изключение на тази на н-ци Г. , и местоположението по решенията на ОСЗГ и при по-късното искане имотът да бъде заснет той може да бъде разположен единствено върху незаето място в същата местност, върху каквото попада част от него.
Касационната жалба на Ц. Н. и З. Й. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б аб.1 б. ”в” от ГПК /отм./. Изложени са съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че поради по-късното поискано заснемане на процесния имот той следва да се заснеме на незаето място, което обезсмисля същността на иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.становено е по делото с показанията на свидетелите, че наследодателя на ищците е бил собственик към 1956г. на имота, че го е владял повече от 20 години след закупуването му от фамилията С. , свидетелите са установили и границите към този момент – път, река, С. С. и М. Й. Неправилно не е прието заключението на съдебно-техническата експертиза, че имотът попада върху имотите на ответниците. Неправилен е и изводът, че скицата-проект установява сегашното положение на имотите, а не старите реални граници. Съдът не е обсъдил изцяло показанията на св. Б св. Тонов относно границите и съседите на имота. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се и разноски.
Ответниците по касационната жалба И. Г. Ш., Г. В. У., А. Н. Л., Ц. Д. С., Р. Р. С. и Л. Р. Т. са заели становищке за нейната неоснователност. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е неправилно.
Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че на ищците следва да се възстанови правото на собственост върху процесния имот в незаето място. Така приетото е в противоречие с предвидената в чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ възможност за установяване право на собственост към момента на обобществяването на земеделските земи.
Освен това допуснато нарушение на материалния закон, въззивният съд е допуснал и съществени процесуални нарушения, довели до постановяването на съдебния акт при неизяснен от фактическа страна спор. Няма пречка в съдебното производство да се установяват границите и местоположението на имотите към момента на внасянето им в ТКЗС. Това следва и от разпоредбите на чл.18а и чл.18б от ППЗСПЗЗ, даващи легални определения на съществуващи и възстановими на терена стари реални граници. Действително в разглеждания случай не са налице данни, обективирани в предвидените в чл.18б ал.1 от ППЗСПЗЗ документи, за установяване местоположението на процесния имот, както правилно е прието в атакуваното решение. В разпоредбата на чл.18а от ППЗСПЗЗ, обаче, не се съдържа изискване границите на имотите към момента на обобществяването им да са обективирани в документ, поради което няма пречка такива да се установяват със свидетели по наличието на топографски елементи, като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии, оврази, дерета и други. Въззивният съд в нарушение на чл.188 от ГПК /отм./ не е подложил на преценка в тази връзка показанията на всички разпитани по делото свидетели, установяващи съществуването на такива топографски елементи – река от запад, път от изток, “който се познава и сега”, стълб в края на имота, съществувал още от преди /П. Н. , Т. /, гора – Н. и Т. , банята /имотът бил до банята – св. Н, св. Б/, поради което необосновано е приел, че освен реката от запад, други елементи липсват. Освен това, съдът се е основал на заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Рашевска, въпреки че то е прието преди разпита на свидетелите. С оглед съдържащите се в показанията на последните относими към спора данни по силата на чл.157 ал.1 от ГПК /отм./ съдът е следвало да възложи на вещото лице да даде заключение по поставената му задача, съобразено и с тях, което, обаче, не е сторено.
При тези обстоятелства и тъй като неизясненият от фактическа страна спор представлява пречка за осъществяването на касационен контрол се налага извод, че атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ с произнасяне и по претендираните за настоящата инстанция разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Окръжен съд М. , граждански състав, от 18.VІІ.2007г. по гр.д. № 217/2007г. и ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: