ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 581
София, 28.05. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1633 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С адвокат М. като процесуални представители на М. Г. А. от гр. Б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 21.VІІ.2009г. по в.гр.д. № 631/2008г., с което е потвърдено решението на Бургаския РС от 03.VІ.2008г. по гр.д. № 2497/2006г., с което по предявения от Г. С. Т. срещу М. А. иск е прогласена нищожността на саморъчно завещание в полза на последната, изготвено на 08.V.2006г. от Г. Н. С.
Ответницата по касационната жалба Г. С. Т. от гр. Б. е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по делото не е установено по несъмнен начин, тежестта за което е била на ответницата, сега касатор, завещателните разпореждания и подписа под завещанието да са извършени от Г. Н. С. Съдът е кредитирал изводите на двете тричленни графологични експертизи, приети в първоинстанционното производство, тъй като изводите им се основават на доказателства, съдържащи подпис на лицето, сочено като техен автор – молба от Г. С. от 21.ІІ.2005г. за постъпване на работа, платежни нареждания, препис от заявление за издаване на документи за самоличност, имащи формална доказателствена сила по смисъла на чл.144 от ГПК /отм./, за разлика от използваните от в.л. Младенов – надписи върху снимки и бележки, чието авторство не би могло да бъде установено поради липса на подпис на лицето, подписало завещанието. Прието е, че категоричен извод за авторството на ръкописния текст на завещанието не може да бъде направен поради липсата на достоверен сравнителен материал – налице са три различни почерка върху документите, изхождащи от името на С. и подписани от негово име, които са единствените съдържащи едновременно текст и негов подпис.становено е и различие между подписа в завещанието и по-голямата част от подписите, положени от името на С. , и най-вече с този в заявлението за документи за самоличност, за който единствено няма съмнение, че е положен лично от него пред длъжностно лице, което е категорично изискване на закона, както и с тези в молбата за работа, в трудов договор, протокол за получени пенсии, амбулаторни листи и решения на ТЕЛК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи това по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Твърди се, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВС и на ВКС, обективирана в решения на техни състави. Съдът постановил решението, преди делото да е напълно изяснено от фактическа страна, при необсъждане на всички доказателства и неоснователна преценка на изслушаните експертизи, което е в противоречие с решение № 367/30.V.2006г. по гр.д. № 2965/2004г. ІV ГО. Взаимно изключващите се експертни заключения почиват на анализ на един и същ доказателствен материал и приемането на едната група доказателства и отхвърлянето на другата няма опора в мотивацията за това. За пълното изясняване на делото би допринесло и едно заключение, обхващащо не само подписа на завещателя, но и изписването на текста в него и полагане на датата. Съдът не направил обоснована преценка на искането на ищцата за допускане на графологична експертиза, а е допуснал само графическа, те са различни, имат задача да направят анализ по различни методики и да дадат заключения, почиващи на различни доказателства и показатели. Ако беше изследвано и психическото състояние на завещателя към момента на изготвяне и подписване на завещанието, експертите биха стигнали до други изводи, тъй като някои от констатираните различия в изписването на подписа биха могли да се дължат на това състояние, на напрегнатост и обезсърченост за бъдещето, което се установява с графологична, а не с графическа експертиза. Делото не е изяснено и защото едни и същи вещи лица /Сариев и М. / са участвали в различни комбинации в единични и тройни експертизи и са давали различни заключения. Не са събрани доказателства и за това кой е написал датата върху завещанието и кой е изписал текста, което е в противоречие с решение № 1302/20. ХІІ.1991г. по гр.д. № 1102/91г. на ВК І ГО. Анализът кой е поставил датата е абсолютно задължителен с оглед преценката дали към този момент наследодателят е бил във физическа и психическа възможност да състави разпоредителния акт. Като не е направен анализ на това, касаторката е лишена от възможността да докаже твърденията си с оглед нейната доказателствена тежест според решение № 1050/21. Х.1991г. по гр.д. № 853/91г. І ГО. Липсата на анализ и върху други елементи на завещанието довела до невъзможност касаторката да докаже твърденията си.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай релевираните от касатора процесуални въпроси по приложението в случая на разпоредбите на чл.186 и чл.188 от ГПК /отм./ не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в посочените решения. Съдът в съответствие с разрешението, дадено от ВКС по гр.д. № 2965/2004г., е постановил решението, след като страните са заявили, че няма да сочат други доказателства, подложил е на задълбочена и обективна преценка събраните по делото доказателства и е обосновал извода си за кредитирането на едни и некредитирането на други от тях, в т.ч. защо кредитира двете тройни графологически експертизи, приети от първоинстанционния съд. От друга страна, доводът, че за пълното изясняване на делото следвало да се изслуша не само графическа /каквито не са искани, допускани и приети, а са искани, допуснати и приети графологични експертизи/, а и комплексна съдебно-медицинска и графологична експертиза /с оглед твърдението, че следвало да включва изследване и на психическото състояние на завещателя към момента на извършването на завещателното разпореждане/, се прави за първи път пред настоящата инстанция с касационната жалба, а не до приключване на устните състезания пред въззивния съд. Същото се отнася и за довода за неизследване на въпроса кой е поставил датата върху завещанието. С оглед на това по такива въпроси въззивният съд не е бил длъжен и не се е произнесъл, следователно по отношение на тях не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК основна и допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване. Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, Въззивно отделение, ІV-ти граждански състав, № V* от 21.VІІ.2009г. по гр.д. № 631/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: