Р Е Ш Е Н И Е
№ 580
София, 17.06. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1684 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218и ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. “а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на Т. С. Х. от с. К., област София, срещу въззивното решение на Софийския градски съд, постановено на 17.І.2008г. по гр.д. № 2059/2006г.
Ответникът по касационната жалба Д. С. Х. от София е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Софийският градски съд след връщането на делото от ВКС на РБ за ново разглеждане е оставил в сила решението на Софийския районен съд от 25.ІІІ.2002г. по гр.д. № 12250/2000г., с което е отхвърлена молбата на Т. Х. срещу Д. Х. за разпределяне ползването на дворно място, цялото с площ 1980 кв.м, съставляващо п-л І-183 кв.26 по плана на София, район Панчарево, местност в.з. “К”.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с договор за доброволна делба, сключен на 08.ІV.1993г. между В, Д. Х. и Т. Х. , всички като наследници на С. Х. , е разпределено и ползването на незастроената част от процесното вилно място, като Д. е приел да ползва източната, а Т. – западната му половина, а за общо ползване от двамата за паркиране на колите е уговорено мястото, ограничено между входа откъм улицата и вилната сграда. Предмет на спора по настоящото дело, уточнен след връщането на делото от ВКС, е само частта за общо ползване, правният интерес от който е обоснован от ищцата с предявяване от ответника на претенции и за ползваната от нея обща част, в която той паркирал повредената си кола, след изграждане на вътрешната ограда, разделяща източната и западната части на дворното място. Волята на съконтрахентите относно ползването на общата част е ясно изразена в договора, при което не би могло да се счете, че неясната формулировка води до липса на воля за разпределение ползването на тази част от дворното място.
При тези обстоятелства е направен извод, че постигнатото съглашение има силата на закон в отношенията между страните, като по делото не е установено наличието на обективни пречки за изпълнението му или че решението на мнозинството е вредно за общата вещ. Не е установено и твърдението на ищцата, че ответникът паркира колата си в отредената й част от общото място. Но дори това да е така, това са плечки от субективен, а не от обективен характер. Влошаването на отношенията помежду им и възникналите спорове относно ползването на общата част е свързано с изпълнението на договора и не дава възможност на съда да се намеси по реда на чл.32 ал.2 от ЗС, като измени постигнатото съглашение.
От друга страна, от скицата вариант втори към заключението на вещо лице, отразяващи съществуващите на място каменна зидария и врати, се установява, че има два входа със стълби към тях, ползвани от страните, и само един отвор от 2.5 м, ограден с ламарина и без стълби, през който може да влизат коли, при което не е възможно той да бъде ползван разделно от съсобствениците, с оглед на което отново ще остане част от имота за общо ползване.
Касационната жалба на Т. С. Х. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за допуснати съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. “в” от ГПК /отм./. Твърди се несъобразяване със задължителните указания на ВКС на РБ, като не е даден отговор коя конкретна част от общата част всеки от страните следва да ползва след преминаването през общия отвор, а това е отразено в техническата експертиза, приета в с.з. на 20. ХІІ.2007г. Неправилно е приетото, че съглашението е задължително и понастоящем. Тази клауза е нищожна, тъй като не е определена коя част и с какъв размер е за общо ползване. Не е съобразено, че фактическата обстановка се е променила след подписването на договора поради извършени ремонти на улицата с повдигане на нивото й, при което като обща част се ползва само попадащата в отредения за ищцата дял втори. Не е съобразено и че поради това страните са пожелали разпределяне и на общата част още преди завеждането на делото, за което е бил изготвен проект, във връзка с който ответникът изградил ограда и ползвал самостоятелно половината част от общата, доводът в която насока съдът не е подложил на преценка. Не е съобразено и че разпределението на ползване се извършва на основата на правата на съсобствениците, а не дали те притежават или не коли или други вещи. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, при служебната проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение констатира, че то е частично недопустимо.
С молби, депозирани в съда на 18.ІХ.2006г. и 04. Х.2006г., ищцата съобразно указанията на ВКС на РБ за отстраняване нередовност на исковата молба, дадени с решението му от 12.VІ.2006г. по гр.д. № 19/2006г., е посочила, че “предмет на предявения иск е само разпределение ползването на останалата “обща част” от дворното място по чл.3 б. “а” от договора за доброволна делба от 1993г., представляваща частта от мястото, ограничена между входа откъм улицата и вилната сграда”. Въззивният съд, обаче, оставяйки в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата за разпределение ползването на цялото дворно място с площ 1980 кв.м, се е произнесъл плюс петитум, което налага обезсилване на решението и на оставеното с него в сила първоинстанционно решение в тези части.
Преценявайки атакуваното решение в допустимата му част съобразно заявените в касационната жалба оплаквания, ВКС на РБ намира, че то като краен резултат е правилно.
Действително, както е прието и в решението на ВКС на РБ по гр.д. № 19/2006г., няма пречка да се иска и извърши разпределение на ползването и на предвидена преди това от съсобствениците за общо ползване част от обща вещ. Тази възможност, обаче, би могла да се осъществи само относно ясно отграничена по площ и местоположение част от вещта.
В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. В т.3 от договора за доброволна делба от 08.ІV.1993г. двамата съсобственици на дворното място са постигнали съгласие да ползват общо за паркиране на колите си “частта от мястото, ограничена между входа откъм улицата и вилната сграда”. Тази формулировка, не съдържаща нито площ и размери, нито координати, прави неопределяемо мястото за общо ползване. Тъй като то не може да се предполага /на основата на каквото предположение са изготвени представените и приети съдебно-технически експертизи/, което би означавало недопустимо заместване от съда на волята на съсобствениците – страни в настоящото производство, това препятства възможността за самостоятелното му разпределение. Ето защо предявеният иск е неоснователен, както правилно като краен резултат е приетото от въззивния съд с атакуваното решение, което поради това и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ следва да бъде оставено в сила в тази част.
Следва да се отбележи още, че неопределяемостта на уговорката относно частта от мястото за общо ползване от съсобствениците прави невалидно извършеното с договора за доброволна делба от 08.ІV.1993г. разпределение на ползването на дворното място. Това обуславя възможността да се иска и извърши такова разпределение в друго производство, в което ще може да се съобразят изцяло правата на страните в съсобствеността.
С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.64 ал.2 от ГПК /отм./ на ответника по касация следва да бъдат присъдени 280лв. разноски по делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския градски съд, Въззивно отделение, ІІ “А” състав, от 17.І.2008г. по гр.д. № 2059/2006г., както и оставеното с него в сила решение на Софийския районен съд от 25.ІІІ.2002г. по гр.д. № 12250/2000г., в отхвърлителните им части относно разпределяне ползването на дворно място, съставляващо п-л І-183 кв.26 по плана на София, р-н Панчарево, местност в.з. “К”, за разликата над уговорената в т.3 от сключения на 08.ІV.1993г. между Т. С. Х. и Д. С. Х. договор за доброволна делба част от мястото за общо ползване до цялата му площ от 1980 кв.м, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на СГС по гр.д. № 2059/2006г. в останалата му част.
ОСЪЖДА Т. С. Х. от София да заплати на Д. С. Х. от с.гр. 280лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: