ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1428
София, 19.10. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 4460 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П като процесуален представител на “Л” Е. София срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 27.VІ.2008г. по в.гр.д. № 4063/2007г.
Ответницата по касационната Л. И. М. от София е заела становище за нейната неоснователност.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Софийският градски съд по въззивна жалба само на ответника е оставил в сила решението на Софийския районен съд от 21.VІІІ.2007г. по гр.д. № 7364/2005г. в обжалваните му части, с които са уважени предявените от Л. М. срещу “Л” Е. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ – за поправка на основанието за уволнение от такова по чл.330 ал.2 т.6 с това по чл.327 т.2 от КТ, и с правно основание чл.221 ал.1 от КТ – за присъждане на 233.60лв. обезщетение за срока на предизвестие поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 т.2 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че поради неплащане от ответника на ищцата на трудово възнаграждение за периода септември 2004г. – юни 2005г., което е присъдено с влязло в сила решение по гр.д. № 3043/2006г. на СГС, за М. се е породило право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.327 т.2 от КТ. Това право тя е упражнила със заявление № 291/30.V.2005г. и с достигането му до работодателя на същата дата трудовото правоотношение е прекратено. Поради това последвалите заповеди за дисциплинарното й уволнение, връчени на 06.VІІ.2005г., не са породили целеното действие. При това положение действителното основание за прекратяване на трудовия договор между страните е това по чл.327 т.2 от КТ, което обуславя основателност на претенцията за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, и присъждане на обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд неправилно се е позовал на чл.327 т.2 от КТ. Спорът следва да се разреши с приложението на нормата на чл.326 ал.3 и сл. от КТ, тъй като ищцата е заемала материално-отчетническа длъжност, за каквито длъжности законодателят е предвидил специален раздел “Прекратяване на трудовия договор с предизвестие”, каквото ищцата не е отправила. Произнасянето по този материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То се допуска само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки – произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, или е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По поставения от касатора материалноправен въпрос въззивният съд не се е произнасял. И това е така, тъй като такъв довод ответното дружество не е релевирало /това е сторено за първи път с касационната му жалба/. При липса на основната предпоставка за преценката за допускане на касационно обжалване е невъзможно извършване на такава за наличието и на някоя от допълнителните, в частност твърдяната по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, Въззивно отделение, Втори “Д” състав, от 27.VІІ.2008г. по гр.д. № 4063/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: